За съвременните кумири
Хайде първо да изясня значението на думичката „кумир" - тя означава идол, човек или предмет, когото хората обожават/обожествяват, стремят се да му подражават (в случая с човека). В съвременния свят на технологии, различни видове изкуства и изобилие от медии почти всеки може да бъде кумир, стига да стане достатъчно известен и да владее изкуството да налага себе си и стила си.
В далечното минало хората също са имали кумири, но за разлика от сегашните, техните са били на страхово-религиозна основа. Нашите прадеди са засвидетелствали уважението и преклонението си пред стихиите, свещени предмети, тотеми, божества и най-често са се опитвали да подражават на положителните качества на боговете.
В съвременността нещата стоят по съвсем различен начин. Масово хората се стремят да приличат на различни „творци" от широкоразпространените, заобикалящи ни отвсякъде, изкуства - музика, кино и за жалост, доста рядко от литературата. Кой сегашен тийнейджър не иска да прилича на Джей Ло, Мадона или някой нашумял рапър? Или пък на някоя фолкпевица с пищни форми, в повечето случаи държаща се като магистрална фея? Е, сигурно се намират и хора, които не се възхищават на тази масова, вече комерсиална култура и търсят ценното другаде. Но са малко. И още по-малко са в средите на моето поколение. А това е зле.
Да погледнем и от друг ъгъл - освен известните лица на музикалната сцена, се намират и други, печелещи хорските симпатии, я в някой филм, я някъде из политиката. Споменавам и тази категория, защото все пак това есе трябва да засегне всички възрастови групи, а не само teenager-ите, заобикалящи авторката. В последните няколко години в България почнах да виждам хора от политическите среди, които без някакви особени качества успяват да спечелят уважението на обществото, или поне на една голяма част. Учудващо за мен е как хора, без особени умения или качества, но с някаква тайнствена харизматичност така увличат вниманието на слушателите си, че печелят всички симпатии. Мисля си, че това е някакво странно вродено умение, но само на избрани хора. Защото все пак трябва да останат и малко обикновени хора, всеки идол трябва да си има поклонници, нали?
А май трябва да включа и модата в числото на кумирите, защото някъде около 70% от населението на планетата се води от модните тенденции при избора на облекло, аксесоари и т.н. И всъщност ставаме, поне тази година, лилава земя с тук-там точици друг цвят и синьото море. Аз пък, точно обратното, мисля си, че това е едно доста вредно нещо. Как бихме могли да изразим същността си, ако всички сме еднакви? Говоря не само за модата, за всичко. Трябва да има разнообразие! Вече сериозно смятам, че трябва да причислим и модата към идолите, защото има хора, които смятат придържането си към нея за цел на живота си!
По моите разсъждения излезе, че всички искат да приличат на богатото, известно, посипано със звезден прах малцинство на холивудските лица. Идеята, внушавана от съвременността е, че трябва да си богат, преуспял и известен, за да те обичат хората. И това се набива в мозъците на подрастващите, поне на една част. Но не са прави, ами ако си беден, но умен и добросърдечен? Наистина все по-често се срещат младежи, които правилно оценяват хората - по качествата, а не по марката на дрехите. Ето, те са се освободили от тежестта на задължаващото обществено мнение за кумирите, поне според мен.
Ето ги: известните лица, политиците от време на време и модата. За мен това са съвременните кумири. Само, че си мисля, че точно те не са най-правилният избора за морални ценности.
© Ивка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво,Ради!
-
Имам тъжното съмнение, че е започнат някакъв спор само поради настървението да се спори. Всъщност, останалите теми тук не са по-малко безсмислени, но пишещите просто са впечатлени от нещо и го споделят. Разбира се, не всички са от Хегел нагоре, нито ги интересува въпроса защо колелото е кръгло. Интересуват се от много по-ежедневни неща. Но затова е и този форум.
Добро есе. -
Хайде сега учителката не струвала? Хахахаха...колко плоско, ученическо мислене. Напротив сигурен съм, че е много приятна домакиня, влюбена във Вазов и въздишаща по Пенчо Славейков. (От теб не е по-зле със сигурност обаче, разИра се, като изключим менопаузата пахахахахаххахаха)Езика няма да си сдържам, защото не смятам, че е нужно. Ти не си нито папата, нито Барак Обама (пахахахахахахаххахахахах) нито дори Челси Клинтън....тъй че...сори...
-
Математичката говореше за проценти и затова каза да не спориш. Не знам за теб, но на мен още ми пробутват входни нива и да, учителката не струва. По-зле е и от мен. И наистина, зависи от учителя дали е на свободна тема или не. Явно си нацелил точния. И ако обичаш, малко си сдържай езика! Всичко, което казваш, може да бъде казано по много по-възпитан начин!
-
Така...сега...първо на първо, моята учителка никога не би поставила толкова глупава и тъпа тема. Второ на второ АЗ никога не бих писал по толкова глупава и тъпа тема, защото САМ избирам темите си и какво да пища по тях, и трето - в кой век сме? в 21 или в 17, та да правите "входни нива" Паххахахахахахахах
Ужас
И все пак...ако аз някога напиша и ред по тази тема, то в първия удобен случай ще направя опит за самоубийство с написаното. Паххахахаха
Хах, и какво като си...как го рече - "математичка"??? Не си ли чувала за Бертранд Ръсел бре джанъм? Че човека е получил Нобел за ЛИТЕРАТУРА, макар писанията му да са пълни простотии (както впрочем са доста спорни и постиженията му в математиката и изобщо цялата му Принципия Математика) А за Уайтхед не си ли чувала??? За Паскал не си ли чувала? Хахахаххахаха..математичка била...като си "математичка" дай да не можеш да вържеш едно изречение а? -
Да!
-
Аз пък бих казала: невероятно любезно. Признавам, че не бях много наясно с "кумир", но и не мога в час да я науча. И само за сведение - това е тема за входно ниво за 10 клас. А и ако си от щастливците, които не са заобиколени от невероятно еднакви, лилави девойки, може и да си прав. НЕ, мой човек, ако я нямаше модата всичко щеше да е по-лесно. Е, щеше да има и невежи, които слагат розово и цикламено, но все пак щяха да са себе си, а не плод на заобикалящата го "мода". И да, световната мода Е изкуство, но кича по магазините не. Да, изгубих си времето, не по моя вина, а на учителката по литература. Така, че прав си не повече от 40%. Не спори, математичка съм!
Хм, защо ти не напишеш есе по тази тема за 40 минути? -
Пхахахахаххах, mon chere amie, думата "кумир" е една от малкото думи, идващи от прабългарския език и какво точно по вид сакрално изображение, с какви характеристики, е назовавала е неясно, ама съвсем неясно. Натоварена е с много езическа семантика, затова с нея трябва да се борави внимателно. Хахахахахах, освен това, всъщност...хаха, прочее, аз съм тийнейджър, но наистина, ама наистина не искам да приличам нито на Джей, нито на Мадона, нито на нашумял рапър (виж, дали те не искат да приличат на мен? хммм...труден въпрос...хахахах)
Пък и какво против магистралните феи? Че аз ги предпочитам пред гнусните, захаросани феи в Питър Пан например, но нима само аз? ХХахахах... Относно фразичката "я в някой филм, я някъде из политиката", странно защо я свързвам със стилистиката на Щастливеца-също толкова опитващо се да звучи актуално и също така плоско и глупаво.
И за модата, уви, чедо, не си права. Знаеш ли какво би станало ако тези 70% НЕ се ръководят от модата? Хахахах...че това значи апокалипсис...край...свършък...какво ще стане тогаз? Хаха...мислила ли си...огън и жупел ще закапят като разтопен сладолед от небето? Еднаквост, индивидуалност, дрън дрън...явно не съзнаваш, че модата е вид изкуство...че тя се свързва с определена естетика, с определен художествен образ и категория...хахаха...
" По моите разсъждения излезе, че всички искат да приличат на богатото, известно, посипано със звезден прах малцинство на холивудските лица" Ами НЕ, твоите разсъждения са си твои разсъждения, при това са изцяло грешни, и разбира се, никой не иска да прилича на споменатите лица. Хахахаха...излезе май накрая, че само си си пропиляла времето да умуваш по този така изтъркан проблем. НЕ само, че си го изгубила, ами и нашето губиш. пхахахах
"Ето ги: известните лица, политиците от време на време и модата" плосък финал, на плоско начало. невярно и глупаво. нищо повече...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
