Сега ще пиша за теб и мен. Не искам да става любовно и прозаично, така че нека определя теб: приятел, мил, мислещ, разсъждаващ, държащ на своето, не съвсем умен, в никакъв случай глупав, леко отнесен, отваряш тезисно теми, изслушваш, критикуваш. Също не искам да става тежко и несмилаемо, нито съвсем съвсем неразбираемо, затова ще дефинирам и себе си: приятелка, объркана, хаотично заключаваща, учеща се да мисли, приемаща критика, пластични мнения по повечето въпроси, много отнесена, прекъсваща, на стоп кадър не работи.
След като се запознахме - аз и ти - нека минем към същината. Можем да обсъждаме всичко. Преди малко прочетох нещо за вниманието - това аз не го мога. Как? Ти отговаряш, че е нужно желание. Имам желание. И че ми трябва доизградена мисловъчна дейснот. Усмихвам се - всеки може да симулира изградено мислене. Като симулатор на безмоторно летене - носиш се по повърхността. Но да кажем, че не е за мен - вниманието. Ти си внимавай там, аз не мога... още. Пък и не ми трябва. Макар ...