Сега ще пиша за теб и мен. Не искам да става любовно и прозаично, така че нека определя теб: приятел, мил, мислещ, разсъждаващ, държащ на своето, не съвсем умен, в никакъв случай глупав, леко отнесен, отваряш тезисно теми, изслушваш, критикуваш. Също не искам да става тежко и несмилаемо, нито съвсем съвсем неразбираемо, затова ще дефинирам и себе си: приятелка, объркана, хаотично заключаваща, учеща се да мисли, приемаща критика, пластични мнения по повечето въпроси, много отнесена, прекъсваща, на стоп кадър не работи.
След като се запознахме - аз и ти - нека минем към същината. Можем да обсъждаме всичко. Преди малко прочетох нещо за вниманието - това аз не го мога. Как? Ти отговаряш, че е нужно желание. Имам желание. И че ми трябва доизградена мисловъчна дейснот. Усмихвам се - всеки може да симулира изградено мислене. Като симулатор на безмоторно летене - носиш се по повърхността. Но да кажем, че не е за мен - вниманието. Ти си внимавай там, аз не мога... още. Пък и не ми трябва. Макар това, което прочетох, да звучеше прекрасно.
Нова тема - за летенето. Летял ли си? Отричаш. Защо? Не защо отричаш, защо не си летял? Не си птица, и страх от високото... пътуваш по по-земен начин. Пак ме усмихна, ей! Но не искаш ли поне да летиш? Не е безопасно, казваш... То какво ли, на този свят, е?... Аз толкова много искам да летя. Както обичам да казвам - искам да съм гларус. Вярно, по-грозни са от чайките, ама и мързела ми трябва да бъде задоволен, пък нали размаха на крилата е по-голям... И не минавам чак за много суетна. А съм човек. Много неприятно! Не ми се щеше... Не дават ли право на избор, там, горе! Или там, долу, не съм много убедена. Всичко просто се случва - грешка! Всичко се случва като резултат от нещо друго - не е просто. Да си запишем темата за първопричината, после да не забравя! А летенето... Ех, свят, как искам! Но предполагам, че и хора като теб има де - нали теб те има. Или те няма?
Нова тема - за нямането. Обичам темата за нямането. Противоположност на имане? Не знам, може и да си прав. Нямането е липса. Да, това имах предвид, ние нямаме... Но представи си, че беше друго, и имахме! Не можеш, защото е антилогично... Добре де, не приемаш ли хипотези? Имаш вече изградени представи, хубаво! Разбрах. Няма да споря за това. А какво нямаме така и не се уточни. Нищо? Мисля, че бъркаш! Аз имам... коса. Добре, можеше и да нямам, но дефакто... Всяка възможност за нямане определя нямането. Интересна мисъл. Обещавам да помисля, когато се науча! Виждаш ли, и аз те накарах да се усмихнеш!
Нова тема - за първопричините, нали си записахме по-горе. Една е... съгласна съм. Но всичко не може да започне ей така. Някак странно изглежда. Повечето неща не започват толкова просто. Една причина, а другото предпоставки, споре теб. Замисли ме... Спомням си часовете по история преди няколко години - преподавателката винаги ни казваше, че има разлика между причина и повод. Но мисля, че ти грешиш тук! Поводът е един, а причините са много, а причините са предпоставки. Мислиш. Ще те изчакам, помисли добре. Съгласяваш се! Ех, и аз да те убедя в едно нещо! Горко ми, ако не съм права.
Нова тема - за съгласието. Съгласието е илюзия? Наистина ли смяташ така? Ми хубаво, има логика - както казваш, аз мога да си мисля, че се съгласяваш с едно, а ти със съвсем друго да се съгласяваш, но понеже не можем да изкажем разликите или просто не се сещаме за такива, го приемаме като съгласие. Като машина с отклонение 1 мм на 1000 км. Съвсем разбираемо. Но чак пък илюзия... Сега ти пресилваш нещата, а обикновенно го правя аз. Не пресилваш? Хех! Ама и ти си един!
Искаш ли нова тема? Надух ти главата май. Нищо, друг път. Ела да те прегърна. И не забравяй да се усмихваш, както те научих! Да, така! "Стига за тази вечер".
© Джули All rights reserved.
Пък да ти кажа, аз колкото повече се замислям над нещото( ^^^^ ), толкова повече се убеждавам, че не е есе [= Ама какво да направя... не мога да пиша есета [= Много се чудих къде да го плейсна и... "големият" ми ъкъл това измъдри (: А то е нещо подобно на тези разговори... воден обаче между мен и мен(тоест между две от нас... може някой път да го напиша с повече аз-а). Вече като ми дойде музата да пиша проза написвам нещо, слагам в скобки "Стига за тази вечер" като приключа и какво да е заглавие и етооо (: Освен това като пишеш винаги можеш да се върнеш и да допълниш.