Странни същества сме хората. Всички имаме уши и очи, но чуваме и виждаме различни неща. По-скоро ги тълкуваме по различен начин. Поради което се оказва, че фактите са без значение. Важно е тяхното тълкуване. Всички искаме да живеем добре, но имаме различни виждания как да се случи това. Всички вярваме в доброто (или поне искаме да вярваме), но се оказва, че доброто за всеки е различно. Всички мразим лъжата, но освен че често я употребяваме с успокоението, че е благородна или за самозащита, се оказва и че не винаги можем да я различим, или пък нарочно си затваряме очите за нея, защото повече ни харесва от истината. И тъй като, както вече казах, фактите нямат абсолютно никакво значение в живота на човека, може да се каже, че всеки живее според вярванията си. А вярванията, както знаем не боравят с факти и следователно не подлежат на доказателства. Първо вярванията биват натъпквани в главата на човек от най-крехка възраст, така че впоследствие той да се чуди как да си ги избие от там, ако въобще осъзнае, че те нямат нищо общо с реалността, и поради това най-често му вредят. Впоследствие той започва сам да избира в какво да вярва и в какво да не вярва, и в общи линии животът му протича в зависимост от тези вярвания. А разликата във вярванията предизвиква конфликти. Подчертавам - вярвания, а не вяра (религия).
 Ако разгледаме последните събития по нашите географски ширини, ще видим, че всички хора искат да живеят в добре уредени, икономически силни и независими държави. И всички (говоря за обикновените хора) искат мир. Веят националните си знамена (е, някои и чужди знамена веят), кичат се с тях и твърдят, че са патриоти, които ценят и уважават историята си. Но, въпреки че предците им, които те са обявили за национални герои, са се борили за свобода и независимост, сегашните патриоти и миролюбци  твърдят, че не е изгодно тяхната малка родина да бъде независима и свободна. И, въпреки че искат мир, са готови да влязат във война, защото силните на деня смятат, че така е правилно. И вярват в това. И се борят даже със зъби и нокти за тази зависимост. И вярват в своята правота. Защото техните вярвания са подменили истинската Свобода с удобството и сигурността. Но в своите очи те са патриоти, а другите - национални  предатели или най-малкото глупаци, конформисти и пр.
Някои от най-хитрите човешки екземпляри отдавна са се усетили  и се възползват от тези човешки слабости. Знам, че някои не искат да видят това и го наричат "конспиративна теория". Но, отдавна вече тече повсеместна манипулация и подмяна на ценности,  обаче ние тук си вярваме в някакви илюзии, зъбим се помежду си да си доказваме кой е по-по-най, вместо да се обединим  и разкараме хитреците от живота си. Обаче, възможно ли е такова обединение? Като се връщаме назад в историята, доколкото можем да и вярваме (защото и тя е писана от субективно гледащи на събитията хора), никое обединение не е продължило  дълго във времето. Защото човек е себичен и глупав изначално. Склонен е да се присламчи към група, по възможност  по-силната, само в моменти на опасност. Отмине ли опасността, той си остава в групата (или я сменя според интереса), но си действа пак по своите си правила, без да го е грижа особено  за тези, на групата. Не смятам, че  човекът, откакто е станал такъв (или откакто се е заселил на земята, все едно), е претърпял някакво духовно развитие като цяло. Развиват се само и единствено технологиите. В момента,  сфери като изкуство и култура  даже са в упадък. И това не е нещо ново, вече е било. Възходът и упадъкът винаги са се редували, но, като че ли, човекът си остава един и същ от памтивека. И, за съжаление,  неговата дълбока същност  никак не е красива. Разбира се, всеки от нас може да даде не един пример за хора, притежаващи морал, неподправена доброта, саможертва и героизъм. За нашите близки и приятели също не можем да кажем нищо  лошо. Ние. Но, другите могат. Странното тук е, че ако днес си смятан за добър човек и герой, утре ставаш предател, отрепка или просто глупак. И даже вече не утре, а днес. Защото вярванията се менят доста по-бързо от преди, според бързината на събитията и интересите.
Както казва Ницше - "Всички добри неща преди бяха лоши неща, всеки първороден грях се превърна в оригинална добродетел."