20 июл. 2023 г., 21:23

За вярванията 

  Эссе » Философские, Гражданские
392 1 5
3 мин за четене

 

Странни същества сме хората. Всички имаме уши и очи, но чуваме и виждаме различни неща. По-скоро ги тълкуваме по различен начин. Поради което се оказва, че фактите са без значение. Важно е тяхното тълкуване. Всички искаме да живеем добре, но имаме различни виждания как да се случи това. Всички вярваме в доброто (или поне искаме да вярваме), но се оказва, че доброто за всеки е различно. Всички мразим лъжата, но освен че често я употребяваме с успокоението, че е благородна или за самозащита, се оказва и че не винаги можем да я различим, или пък нарочно си затваряме очите за нея, защото повече ни харесва от истината. И тъй като, както вече казах, фактите нямат абсолютно никакво значение в живота на човека, може да се каже, че всеки живее според вярванията си. А вярванията, както знаем не боравят с факти и следователно не подлежат на доказателства. Първо вярванията биват натъпквани в главата на човек от най-крехка възраст, така че впоследствие той да се чуди как да си ги избие от там, ако въобще осъзнае, че те нямат нищо общо с реалността, и поради това най-често му вредят. Впоследствие той започва сам да избира в какво да вярва и в какво да не вярва, и в общи линии животът му протича в зависимост от тези вярвания. А разликата във вярванията предизвиква конфликти. Подчертавам - вярвания, а не вяра (религия).
 Ако разгледаме последните събития по нашите географски ширини, ще видим, че всички хора искат да живеят в добре уредени, икономически силни и независими държави. И всички (говоря за обикновените хора) искат мир. Веят националните си знамена (е, някои и чужди знамена веят), кичат се с тях и твърдят, че са патриоти, които ценят и уважават историята си. Но, въпреки че предците им, които те са обявили за национални герои, са се борили за свобода и независимост, сегашните патриоти и миролюбци  твърдят, че не е изгодно тяхната малка родина да бъде независима и свободна. И, въпреки че искат мир, са готови да влязат във война, защото силните на деня смятат, че така е правилно. И вярват в това. И се борят даже със зъби и нокти за тази зависимост. И вярват в своята правота. Защото техните вярвания са подменили истинската Свобода с удобството и сигурността. Но в своите очи те са патриоти, а другите - национални  предатели или най-малкото глупаци, конформисти и пр.
Някои от най-хитрите човешки екземпляри отдавна са се усетили  и се възползват от тези човешки слабости. Знам, че някои не искат да видят това и го наричат "конспиративна теория". Но, отдавна вече тече повсеместна манипулация и подмяна на ценности,  обаче ние тук си вярваме в някакви илюзии, зъбим се помежду си да си доказваме кой е по-по-най, вместо да се обединим  и разкараме хитреците от живота си. Обаче, възможно ли е такова обединение? Като се връщаме назад в историята, доколкото можем да и вярваме (защото и тя е писана от субективно гледащи на събитията хора), никое обединение не е продължило  дълго във времето. Защото човек е себичен и глупав изначално. Склонен е да се присламчи към група, по възможност  по-силната, само в моменти на опасност. Отмине ли опасността, той си остава в групата (или я сменя според интереса), но си действа пак по своите си правила, без да го е грижа особено  за тези, на групата. Не смятам, че  човекът, откакто е станал такъв (или откакто се е заселил на земята, все едно), е претърпял някакво духовно развитие като цяло. Развиват се само и единствено технологиите. В момента,  сфери като изкуство и култура  даже са в упадък. И това не е нещо ново, вече е било. Възходът и упадъкът винаги са се редували, но, като че ли, човекът си остава един и същ от памтивека. И, за съжаление,  неговата дълбока същност  никак не е красива. Разбира се, всеки от нас може да даде не един пример за хора, притежаващи морал, неподправена доброта, саможертва и героизъм. За нашите близки и приятели също не можем да кажем нищо  лошо. Ние. Но, другите могат. Странното тук е, че ако днес си смятан за добър човек и герой, утре ставаш предател, отрепка или просто глупак. И даже вече не утре, а днес. Защото вярванията се менят доста по-бързо от преди, според бързината на събитията и интересите.
Както казва Ницше - "Всички добри неща преди бяха лоши неща, всеки първороден грях се превърна в оригинална добродетел."
 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Замислих се колко са различни пътищата, по които сме стигнали до едни и същи заключения за две неща:
    •Да, фактите не говорят никога сами по себе си.
    •Да, човек не е претърпял духовно развитие с времето.
    Безобразно далече съм от Ницше идеологически, но ето, на! Има съвпадение в изводите. Факт.

    П. С. Различията са повече, но няма да се спирам на тях, защото днес е неделя...
  • DPP (SMooth), а какво са фактите (истината, основата)? Ще цитирам отново Ницше, който казва: "Не съществуват факти - има само интерпретации. " И интерпретации на интерпретациите, бих казала аз, които придават на явленията най-различен смисъл, в зависимост от гледната точка на субекта. А тя пък се формира от вярванията му, които най-често не са и негови.
    В този ред на мисли, няма как щастието и живеенето, като цяло, да не са базирани на еднакви неща за всички, защото вярванията се разпространяват изключително лесно и бързо. Доколко се оказват полезни и приложими за всеки отделен индивид, е отделен въпрос. Затова и дори по тези теории има различни интерпретации.
    Относно съпоставянето на духовния живот на човека с технологичното развитие на машините - имах предвид, че духовно човек с нищо не се е променил/ подобрил от времето на Средновековието, например. Просто е намерил по завоалирани и лицемерни начини да проявява лошото у себе си.
    Благодаря за включването!
  • Ranrozar (Стойчо Станев), благодаря за мнението!
  • Всъщност оказва се, след доволно количество изследвания, правени с години, че щастието и живеенето добре се базират на съвсем еднакви неща за всички, което не е никаква изненада, защото генетично и мисловно сме много еднакви.
    Не съм сигурна как да разбирам съпоставянето на духовното развитие на човека с развитието на машините? В духовен аспект ли?
    Разбирам гледната точка на есето, но е написано малко противоречиво.
    Вярванията винаги са били разменна монета, а човекът е никога не се е отказвал от монети
    Фактите са основа, на която може да се стъпи и построи нещо, но какво ще излезе е съвсем друг въпрос, но това няма как да омаловажи смисъла на основата, върху която се строи.
  • Калейдоскоп на живота с неговите неочаквани пъзели!
    Харесва ми, как нещата се допълват в своите противоречиви предимства и недостатъци...
    Поздравления за есето,Morgiana!
Предложения
: ??:??