За вятъра, съдбата и живота...
Дали съдбата на един човек прилича на носещ се облак, който не може да бъде управляван? Или е възможно незначителният човек да контролира вятъра, който носи този облак? А може би посоката е винаги една и съща, независимо от всичко? Дали пък всеки не създава свой собствен бриз, който го води по пътя на живота? Един го пропътува като следва мечтите си и се бори за своите цели, а друг безропотно изживява съдбата си.
Ами ако приемем, че Предначертаното не е преходно или променливо? Тогава хората са просто кукли на конци, дърпани от всемогъщ кукловод. Че и как иначе - нима може малкият човек да има власт над нещо толкова величествено като самия живот? Онази незначителна прашинка на декора на необятния Безкрай? А нима не може? Именно този заключен в светлината отблясък - човекът - е способен да покори дори небето. Стига да вярва в собствената си сила, то нито съдбата, нито знаменията ще имат власт над него.
Съществуването ни прилича на снежнобяла прашинка, реещ ...