За златното сечение и безсмъртната любима
Златното сечение е една от най-големите природни тайни. Но какво представлява то? Древните са го нарекли още божествена пропорция. Едва ли може да проследим исторически, кой пръв се е натъкнал на него. Следите му се губят в лабиринта на призрачната древност. Ако вземете една произволна отсечка и върху нея изберете точка със следното свойство:
отношението между дължината на цялата отсечка и дължината на по-дългата отсечка /от двете отсечки, на които избраната от вас точка разделя изходната изходната отсечка/ да бъде равно на отношението между дължината на по-дългата отсечка и дължината на по-късата отсечка, то това отношение е едно постоянно число Ф /от началната буква на великия древногръцки скулптор Фидий/, като:
Ф = (1 + квадратен корен (5)) : 2
или приблизително 1.618, закръглено до третия знак след десетичната точка.
Пъпът на всеки нормален човек разделя отсечката от стъпалата до върха на главата в златно сечение и това създава за окото чувство на хармония, когато се вглежда в човешкото тяло. Ако вземете т.нар. пентаграм, или за несведущите, т.нар. правилна петолъчка, то лесно ще проверите следното й фамозно свойство. Всеки две нейни рамена се разделят от пресечната си точка на отсечки, отношението между дължините на които е златното сечение. Това не важи за т.нар.правилна шестолъчка, известна още и като еврейска звезда. В нея въпросното отношение е вече равно на 2, т.е. е по-голямо. Ако после разгледате правилната седмолъчка, правилната осмолъчка и etc., то въпросното отношение ще продължава да расте, но никога няма да надмине числото 3. Това означава, че ако разгледате правилната n-лъчка и изчислите за нея цитираното отношение, то при n растящо към безкрайност това отношение ще расте към числото 3. Именно по тази причина можем да считаме, че от всички правилни n-лъчки най-красива е правилната петолъчка, защото само за нея се реализира това отношение да е златното сечение. А точно златното сечение се счита за носител и въплътител на максимална естетика!
Златното сечение е дълбоко свързано със загадъчната безкрайна числова редица на Фибоначи. Тя е следната:
1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, ...
Първите два члена на тази редица са равни на 1, а всеки следващ е сума на предходните два. Например:
2 = 1 + 1, 3 = 1 + 2, 5 = 2 + 3, 8 = 3 + 5, 13 = 5 + 8, 21 = 8 + 13, 34 = 13 + 21, 55 = 21 + 34, etc.
Възползвайки се от това просто правило, можете незабавно да пресметнете, че следващият член на редицата на Фибоначи е числото 89, а по-следващият е 144.
Какво ще се случи ако вземем отношението между два последователни члена на редицата на Фибоначи /по-големият разделен на по-малкия/. Нашият отговор е, че когато тези членове растат по големина това отношение ще клони към златното сечение Ф. И наистина вие имате равенството:
A + B = C,
където A, B и C са произволни три последователни члена на редицата на Фибоначи. Разделете сега двете страни на горното равенство на B. Незабавно ще получите равенството:
A/В + 1 = C/А
Ако приемете чисто хипотетично, че отношението C/А клони към някакво число х, с растенето на числата А и C, то очевидно А/В ще клони към 1/х /защото B/А също ще клони към х/. Така от горното равенство ще получите уравнението:
1 + 1/х = x.
То е квадратно и решавайки го ще забележите, че единият му - единствен положителен корен, е точно златното сечение Ф.
От равенството:
Ф = (1 + квадратен корен (5)) : 2
следва, че златното сечение е ирационално число, т.е. е непредставимо като отношение на две цели положителни числа. Златното сечение Ф допуска и две изящни безкрайни представяния. Първото от тях е под формата на безкрайна верижна дроб от единици, а второто е под формата на безкрайно много вградени радикали, под всеки от които стои числото 1. Онези от вас, които биха желали да ги видят, нека сторят това на линка:
https://oeis.org/wiki/Golden_ratio
/където те са разположени непосредствено под таблицата/.
За нас е от особена важност, че златното сечение се е превърнало в нарицателен израз за онази прословута златна среда, за която говори и древнокитайският философ Конфуций - като мярка между две полярности, която ги привежда в хармонично единство. Или ако предпочитате - в диалектическо единство. С други думи златното сечение е нарицателно и за междинната линия в Ин-Ян монадата /вижте нейното изображение на линка по-долу/:
http://religiology.org/religions/daoism/philosophical_daoism/yin_yang
Когато един мъж се влюби в жената на живота си, тази жена олицетворява златното сечение /в изложения по-горе обобщен смисъл/ между света на божественото и света на земното начало. Или, ако предпочитате, тази жена реализира божествена пропорция между платоничното и плътското начало. Този идеал, на абсолютна златна хармония, въплъщава своя максимум именно в Безсмъртната Любима. И именно по тази причина мъжът е склонен дори да предпочете този идеал пред идеята за Бога, защото той представя Божествената нежност като еталон на Земността. Срещайки такава Любима, ние сме убедени, че мъжът не е в състояние да я разлюби никога и той отнася спомена за светлия й Лик във Вечността, при олтара на нейния Първообраз.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Пълен си с изненади! Прочетох с интерес.
-
Такава красота можеш да създадеш само ти!
Винаги съм обичала математиката и съм вярвала, че тя е и изкуство, музика, поезия...
Ти го показа по много оригинален, разбираем и красив начин!
И с толкова финес, елегантност... думите не могат...
Благодаря ти за творбата, за таланта ти и за това, че те има!
ПП С огромно удоволствие се насладих на деликатното отпращане на Конфуций в друга посока!!!
Негови са думите за обикновената и необикновената жена и колко акъл има...
Не го очаквах от Конфуций... затова и удоволствието от прочетеното (и финала), ме затрогна много!
Благодаря!!! -
Математическите ми познания, по която ѝ ска̀ла да ги погледне човек, се равняват точно на 0,0 % – обаче мнението ми напълно се препокрива с това на Исмаил, благодарна съм на Бог, че имам възможноста да се докосна до човекът и творец Младен Мисана! Бъди благословен, Младене!
-
Хареса ми есето ти , Младене!Вълнуващо пътешествие
на математически термини и философия "За златното сечение и безсмъртната любима"
Силен и вълнуващ финал!Пожелавам ти щастливо сбъдване и на най- смелите ти мечти! -
"Математиката е царицата на науките"! Ето че и философията и религията, и дори най-вълнуващата част от живота - любовта, може да се обясни с математически формули! И Господ е сътворил човека на базата на математически принципи! Това е есе, което само Г-н Мисана може да сътвори! Завършекът е един прекрасен апотеоз на Любовта с Безсмъртната любима! Нещо, което всеки поет бленува през целия си живот! Благодаря за удоволствието!
-
Когато пишем биографиите си и искаме да оставим времеви ориентир за бъдещите поколения, трябва да отбелязваме, че сме пребивавали на тази планета когато на на нея е живял и творил Младен Мисана! Да сме благодарни на Всевишния, че ни е дарил с този късмет!
-
Много ми харесва дефиницията ти за Безсмъртна Любима, Младен! Мисля, че същата дефиниция може да бъде отнесена и към понятието Безсмъртен Любим, което тук предлагам като аналог
А именно: когато една жена се влюби в мъжа на живота си, този мъж олицетворява златното сечение в изложения от теб обобщен смисъл между света на божественото и света на земното начало. Това е Безсмъртният Любим. Щастливци са онези, които са срещнали не половинката или четвъртинката си, а Безсмъртната Любима и съответно Безсмъртния Любим. Би ли ни разказал за твоето отношение към числото Пи, ако и когато имаш желание за това! -
Не съм се мислел до сега че физическите закони които управляват най -общо казано Светът моделират и духовният свят на човека.Но твоето изложение поднесено по толкова убедителен начин ме прави склонен да го приема.
-
Черпиш много познания от" учителите".Възхитена съм!
-
Моите адмирации, Младен! Много интересна гледна точка! И това с 1+1/х=х си е наистина доста интригуващо. Поднасяш едни редове, основаващи се на факти и математически формули, и философията на живота и чувствата... Заинтригува ме! Благодаря!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря, че мога да те чета!