Ужасно странно е, но при мен спиралата на възрастта е изкривена безвъзвратно. Какво означава това ли? Ами просто, че с годините се променям неадекватно, нелогично. Понякога се чудя дали това е така и с останалите или все пак има щастливци, които пораствайки, не губят толкова много... Бих могла да изброя много неща, много факти и обстоятелства, които потвърждават тази теза. Най-важните от тях:
Преди имах хъс да се боря, а сега съм просто уморена. Осъзнала съм, че не можеш да докажеш нещо на този, който е убеден в обратното, че не можеш да научиш на нещо този, който не желае да се учи. Че прочетеното от теб не е прочетено от всички и че важното за теб за някой друг е просто една прашинка. Уморих се да рисувам светлина в свят, където сивото е толкова много, че всеки цвят бърка в очите на хората и те бързат да го изтрият. И най-лошото в това е фактът, че все пак имам сили да го правя, но не искам, вече не искам...
Преди давах всичко от себе си и никога не се извръщах назад огорчена, когато ...