Казват, че животът е низ от възходи и падения…
Докато сме млади не ни пука, но когато времето ни поочука, друга песен пеем и плачем вместо да се смеем!
Вероятно, много не биха се съгласили с мен, но все пак аз ще изкажа мнение. Ето, например социалната мрежа „ фейсбук“ е място, където познати и непознати разглеждат, качват и обсъждат постове. Няма лошо, но ако всичко завършва на „ харесвам“ без да си даваме сметка, кое е добро и кое е просто съвкупност от глупости написани върху картинка на влюбена двойка или плачеща жена. Защо когато видим зов за помощ го подминаваме? Или в най- добрия случай харесвам и край, а не се поинтересуваме как да помогнем, ако ще и да е с един лев. Защо когато видим клип на бедстващо положение, цъкаме с уста и се молим да ни подмине, а съпричастност – нулева. Защо когато нашите деца са сътворили нещо, без значение какво, не ги подкрепяме и лансираме в уменията им, за да продължат? После, защо бягат в други държави да постигат целите си, да откриват и да се до ...