Защо когато...
Казват, че животът е низ от възходи и падения…
Докато сме млади не ни пука, но когато времето ни поочука, друга песен пеем и плачем вместо да се смеем!
Вероятно, много не биха се съгласили с мен, но все пак аз ще изкажа мнение. Ето, например социалната мрежа „ фейсбук“ е място, където познати и непознати разглеждат, качват и обсъждат постове. Няма лошо, но ако всичко завършва на „ харесвам“ без да си даваме сметка, кое е добро и кое е просто съвкупност от глупости написани върху картинка на влюбена двойка или плачеща жена. Защо когато видим зов за помощ го подминаваме? Или в най- добрия случай харесвам и край, а не се поинтересуваме как да помогнем, ако ще и да е с един лев. Защо когато видим клип на бедстващо положение, цъкаме с уста и се молим да ни подмине, а съпричастност – нулева. Защо когато нашите деца са сътворили нещо, без значение какво, не ги подкрепяме и лансираме в уменията им, за да продължат? После, защо бягат в други държави да постигат целите си, да откриват и да се доказват. И точно тези други държави с Български мозъци печелят Висш приз за открития. Защо когато видим стари хора, немощни и болни, ги подминаваме? Толкова ли е трудно да подадем ръка и да помогнем с поне минута от нашето време. Защо когато дойде Коледа, тогава всички медии тръбят в реклами „ Да помогнем на един сирак със есемес за топъл обяд“?! А през останалото време от годината – никой не се сеща за тях. Защо когато някой, който до преди време ти е бил в приятели и сте си разменяли усмихнати човечета на стената и след време чуеш, че е тежко болен, просто го изтриваш и продължаваш да се забавляваш с нови и неумиращи познати – непознати в социалната мрежа. Нима е непосилно да кажеш: „ Бъди силен, защото не си сам в това. Ние сме до теб.“ Защо когато някой хленчи за разбитото си сърце, все се намират такива, които да дават съвети. А всъщност това е живота - да се срещаме, опознаваме, допадаме - не допадаме и разделяме докато открием истинския човек за себе си. Защо когато имаме нужда да споделим болката си, тези срещу теб те игнорират. Толкова ли е трудно просто да изслушаш и да си горд, че този човек ти има доверие за да сподели…
Защо когато…
Има толкова много „ защо“, но отговор всеки трябва да даде сам на себе си! Сутрин когато станете, погледнете се в огледалото и благодарете, че сте късметлии и нищо от това по- горе написаното не ви е настигнало. А вечер, когато си лягате направете си равносметка – какво добро сторихте днес и тогава поглеждайки се в огледалото ще откриете, че сте един силен човек. Ще усещате онзи - вътрешен покой, който ще ви накара да ходите с високо вдигната глава. Нека бъдем по- добри един към друг! Живота всичко връща, понякога и с лихвите…
Аз се засрамих от себе си, защото въпреки всичко искам да бъда още по- добра! А, Вие?
Автор- Ваня Панова
© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много истинско послание!
-
Наистина, доверието липсва във отношението на хората и много от тях не го осъзнават и разбира се, не го заслужават. Все пак, в даден момент било то на слабост, ние споделяме с някого на когото си мислим, че имаме доверие. Друг е въпроса, този някой как го приема. Свидетел съм на много такива моменти, в които някой излива душата си пред друг, а щом си тръгне този другия го критикува и то по най- гадния начин. Рядкост е това да проявят разбиране и да осъзнаят, че този човек му има доверие.
Благодаря ти, Милко за това, че си тук! -
"...че този човек ти има доверие за да сподели..."!
-
Благодаря ви, Миночка и Ангел! Какво по- хубаво от това да усетя и да прочета вашите думи! Думи, които показват Човечност и съпричастност. Сърдечен поздрав, приятели и благодаря!
-
УАУ Ваня радвам се че си го написала .На мен отдавна ми се въртеше в главата но едва ли бих го написъл така добре както ти!Почувствах го силно и емоционално за което ти благодаря от сърце.Много истина и болка има в света а ние сякаш не я виждаме.Чиста душа си !Радвам се че те има.Тази борба присъства и в моята поезия.Ако мога да кажа че е такава!Поздрави за чесноста с която си го написала !!!
-
При добрите хора писането е като река,която извира направо от сърцето,няма нужда от редакция,това е дълбоко усещане,което неподлежи на поправка.Докоснала си истините,които повечето от хората подминават.Така е,само по избори и по празници някой се сеща за бедните и нещастни хора.Може би сме се превърнали в племе,неподлежащо на колтивиране.Дано не съм права,но всеки ден се сблъсквам с такива въпроси и отговор немога да намеря.И аз започнах да пиша, сякаш някой ще прочете, или ще му запука.В този сайт са хора с чувствителни и добри души,та поне между тях да се осъществява мисловна връзка, която може да отпрати импулси и към другите мозъци в държавата.Поздрави!
-
Благодаря ти, Кръстина за споделеното! Бях провокирана и просто не се стърпях, а думите излизаха като дъжд и се сипеха из под пръстите на клавиатурата. Дори не съм го редактирала. Ей, така го пуснах в сайта и не съжалявам, просто можеше още да пиша, да пиша...
-
Талантливо написано, докосващо сърцето есе, съдържа много мъдро и много актуално послание! Много ми хареса! ПОЗДРАВИ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Радвам се, че се отби и сподели!