Защо когато...
Казват, че животът е низ от възходи и падения…
Докато сме млади не ни пука, но когато времето ни поочука, друга песен пеем и плачем вместо да се смеем!
Вероятно, много не биха се съгласили с мен, но все пак аз ще изкажа мнение. Ето, например социалната мрежа „ фейсбук“ е място, където познати и непознати разглеждат, качват и обсъждат постове. Няма лошо, но ако всичко завършва на „ харесвам“ без да си даваме сметка, кое е добро и кое е просто съвкупност от глупости написани върху картинка на влюбена двойка или плачеща жена. Защо когато видим зов за помощ го подминаваме? Или в най- добрия случай харесвам и край, а не се поинтересуваме как да помогнем, ако ще и да е с един лев. Защо когато видим клип на бедстващо положение, цъкаме с уста и се молим да ни подмине, а съпричастност – нулева. Защо когато нашите деца са сътворили нещо, без значение какво, не ги подкрепяме и лансираме в уменията им, за да продължат? После, защо бягат в други държави да постигат целите си, да откриват и да се доказват. И точно тези други държави с Български мозъци печелят Висш приз за открития. Защо когато видим стари хора, немощни и болни, ги подминаваме? Толкова ли е трудно да подадем ръка и да помогнем с поне минута от нашето време. Защо когато дойде Коледа, тогава всички медии тръбят в реклами „ Да помогнем на един сирак със есемес за топъл обяд“?! А през останалото време от годината – никой не се сеща за тях. Защо когато някой, който до преди време ти е бил в приятели и сте си разменяли усмихнати човечета на стената и след време чуеш, че е тежко болен, просто го изтриваш и продължаваш да се забавляваш с нови и неумиращи познати – непознати в социалната мрежа. Нима е непосилно да кажеш: „ Бъди силен, защото не си сам в това. Ние сме до теб.“ Защо когато някой хленчи за разбитото си сърце, все се намират такива, които да дават съвети. А всъщност това е живота - да се срещаме, опознаваме, допадаме - не допадаме и разделяме докато открием истинския човек за себе си. Защо когато имаме нужда да споделим болката си, тези срещу теб те игнорират. Толкова ли е трудно просто да изслушаш и да си горд, че този човек ти има доверие за да сподели…
Защо когато…
Има толкова много „ защо“, но отговор всеки трябва да даде сам на себе си! Сутрин когато станете, погледнете се в огледалото и благодарете, че сте късметлии и нищо от това по- горе написаното не ви е настигнало. А вечер, когато си лягате направете си равносметка – какво добро сторихте днес и тогава поглеждайки се в огледалото ще откриете, че сте един силен човек. Ще усещате онзи - вътрешен покой, който ще ви накара да ходите с високо вдигната глава. Нека бъдем по- добри един към друг! Живота всичко връща, понякога и с лихвите…
Аз се засрамих от себе си, защото въпреки всичко искам да бъда още по- добра! А, Вие?
Автор- Ваня Панова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены
Благодаря ти, Милко за това, че си тук!
