Vqrailieva38 (Vqra Ilieva)
6 13
9 feb 2024, 6:37

Зависи от теб! 

  Ensayos
1821 6 46
1 мин за четене

Хей как си днес?

Може би сломен,замислен,тъжен или депресиран. Чувстваш ли се самотен?  Ей така сякаш на този огромен свят, никой не те разбира....Изпитваш ли празнота, празнота-която все се опитваш да запълниш- някакси? Бориш ли се със себе си? С чувствата си? С мислите и емоциите си? Чувстваш ли се като най-големият карък? 

 

 

А знаеш ли,че това зависи от теб самия? 

Аз самата знам, какво е да лежиш на леглото си, покрил глава с ръце, молейки се болката да спре. И искам да ти кажа , че това кога ще се случи ,зависи изцяло от теб. Болката е неизбежна, страданието е по избор! 

Знам ,че понякога животът е твърде гаден...Не ти казвам да бъдеш непукист! Плачи когато те боли. Крещи с глас ,ако го чувстваш. Но след това изтрий сълзите! Пусни си музика,която да ти вдигне настроението. Танцувай, раздавай се на макс. Започни да се цениш. Започни да се обичаш. Фокусирай се върху себе си. Върху това, което наистина искаш, и това от което истински се нуждаеш. Не се самоунищожавай поддавайки се на болката. Знам че боли силно, но болката е временна. След година дори няма да има значение нали?  Животът е твърде кратък, всеки миг е от означение. Живей! Премахни хората, които те нараняват и те карат да се чувстваш  безполезен. Позволи си лукса да не общуваш с хора, които говорят зад гърба ти. Бъди над нещата.  Имай себеуважение. Обичай се. 

И ти гарантирам,че  ще усетиш спокойствие, щастие и най-вече вътрешен мир. Уверявам те ,че животът ти ще бъде много по спокоен. Всичко ще бъде наред. Ти си прекрасен човек. Гушкам те силно!🫶

 

© Vqra Ilieva Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно! Но напълно неубедително. На тази възраст е добре да се учи правописа. И да се чете повече. Иначе - пиши! Всяка прочетена книга е един лист творчество, така казват. Но обратното не съм чувал да казват. Въпреки това - пиши! За това, което знаеш и познаваш пиши, което те учудва и удивлява, което те натъжава и радва, не за живота изобщо, рано ти е, струва ми се. И не давай акъл. Допусни, че читателят го има. И ми прости, че ти давам акъл.
  • Mitvans, много ви благодаря😊
  • Поне разбра, че още нищо не си разбрал. Като искаш нещо да разбереш - чети есета!
  • Съгласен (къде ще ида, че да не съм). Аз макар и дядка, още нищо не съм разбрал от живота. Случват се и такива работи. Ето, току-що научих нещо ново: ''не съдете...''
  • От всички прочетени до тук коментари, само Сенд (Георги Стоянов) е разбрал замисъла на есето на Вяра! С нито една дума не засегна авторката! Макар и на 16 години, Вяра е разбрала смисъла на живота! Човек е нужно да се радва на всеки миг от живота, защото той е твърде кратък!! Разбрала е, че за да те обичат и да бъдеш обичан, е нужно първо човек да се научи да обича и уважава себе си, да не дружи с хора, които не го обичат!
    В Библията се казва "Не съди и не осъждай, защото ще бъдеш съден и осъждан!
    "Непотърсени съвети и непотърсено добро не са добро нещо!
    И още: Според психолози и лекари и особено според д-р Валерий Синелников": Критиката е програма за унищожение на критикувания, въпреки, че се прави с най- добри намерения, защото подхода е неправилен"! Моля авторката да ме извини, че се намесих непоканен в дискусията и да изтрие коментара ми, ако счита за нужно!
    Поздравления за есето Вяра!
  • Аз те разбрах. Има неща в живота, които сме безсилни да променим, но това не трябва да ни убива. Ще ти се случи и нещо прекрасно, което ще те усмихне. Сигурен съм.
  • Метроном - новата мода е. Ти сам писа по-надолу, идваща от Запад. Автотренинг: Ставаш сутрин, усмихваш се - светът ти се усмихва. Поглеждаш се в огледалото и се започваш "(АЗ) Колко съм красив, колко съм умен, колко съм талантлив! Благодаря си, че си се харесвам и обичам, защото най-важният в моя живот съм си аз. Слдв. аз съм най-щастлив!"
    Не може да критикуваш, трябва да се толерантни: към новите, те сега почват училище тука; към старите - от уважение към годините; към младите - животът ще ги научи; към неграмотните - да не издребняваме, или са от години извън Бг, или и те идват тук на училище.
    И да не забравяме, че в нета повечето неща се правят просто защото може да се правят!
  • Още един последен коментар, ще направя и се оттеглям. Не се касае в случая за авторката, а за останалите ''проповедници'' в сайта.
    Когато някой реши да говори в творбите си за Бога - това се посреща на нож. Било ''налагане на мнение''.
    Когато други в творбите си се ''гъбаркат'' с Бога и всичко свято за един християнин, се приема равнодушно и дори с хихикане. Било ''негово право''... имал ''право на мнение''... било просто хумористична творба и т.н.

    Не е ли парадокс. Не е ли двоен стандарт?
  • Георги Стоянов, благодаря👏
  • Имам милост. Точно затова се опитвам да помогна със съвет. Лекарството е горчиво. Но трябва да се преглътне, за да подейства. И това, виждам е много трудно да се разбере.

    Аз изказвам моето виждане. Не насилям никого.
    Ако ме разбере - разбере. Ако ли не - свободна е да си вярва в каквото си реши.
  • Отново блясвате с коментари, без да познавате човека. Нов човек е дошъл, имайте малко милост!
    Добре дошла в сайта!
    Всеки пише колкото и както може, нека не го разнищваме на парчета!
    И да, внимавай колко и какви лични неща споделяш тук!
  • В такъв случай е по-уместно искрено да се помоли на Този, Който е Властен да дава и взема живот, както и да изцелява и утешава в скърби. Благодарейки на себе си, едва ли с нещо, ще му помогне. Опитът пък доказва, че тези които прибягват до Бога получават просимото и облекчение в скърбите си.
    Другото е самоилюзия.
  • Коментарите тук са разсъждения на тема "Правилно ли е, да си благодариш сам?". Написаното от Вяра има съвсем друг смисъл и е свързано с болното ѝ братче. Всяка сутрин се събужда с мисълта за него. И я боли. И трябва да преодолее тази болка, за да живее нормално. Обикновено това се случва в по - късна възраст, когато любим човек е болен или го няма. Но животът не пита. На нея ѝ се случва, когато е на шестнадесет. Тя си благодари, защото трябва да е силна и да продължи, да живее. Мисля, че не я разбрахте.
  • Ще ти дам един чисто приятелски съвет и той е от опит. Не пиши, неща свързани с живота ти, не зависимо, какъв коментар те е провокирал. Разбери, че тук, както и в реалния живот има сайт в сайта. Ситуация много близка до френския кралски двор по времето на Луи. Накрая ще бъдеш изумена от образа, който са ти сътворили.
  • Здравейте Георги Каменов, пишейки това есе имах предвид нещата, които нямат толкова много значение, но ни карат да се чувстваме зле или тъпо. Болката ви никога няма да отихне. Братчето ми се роди с кисти в главата, не ни го дават, живее далеч от нас. Чудо е ,че сърчицето му все още бие. Болката не оттихва, просто свикваме. Колкото и сълзи да пролеем през нощта, слънцето сутринта отново изгрява. Започва нов ден, и се държим заради близките си нали? За вас съм само дете на 16, но всеки човек преживява нещо.
  • Един въпрос от мен и искам отговор, защото е напълно сериозен, а ти, макар и само на 16 години, явно вярваш, че знаеш всичко!
    Питам те!
    Когато погребват в черната, студена, мръсна и пълна с червеи земя малката ти сестричка, мислиш ли, че следвайки нравоученията от премъдрия ти текст, на другата сутрин ще се събуди човек с усмивка?...
    Защото това, горното, съм го видял с очите си!
    Кажи ми, Ваша мъдрост, колко трябва да се обичам, че да преодолея такава болка???
    Искам отговор!
    Не ме игнорирай, както виждам, правиш с неудобните включвания!
    ------
    Животът е Много По-сложен от Стандартните Фрази, Взети от Филмчетата за подрастващите, или прочие.
    ___
    Колко Трябва Да Се Обичам?
    За да изтрия и забравя тази сълза, която и в момента е в окото ми.
    Напомням - чакам Отговор!!!
  • Добре, че Вяра е от един ден тук. Че то преди 2 дена беше много горещо - с ограничение до плюс 18 (''плюса'' го пиша с думи, че копчето на клавиатурата не бачка).
  • Приемам благодарности, признавам, че ми липсват. Пък и цели два коментара посветих на Ирина Колева - налагаше се.
  • Вяра, изчакай идват други Пистата за таланти в коментарите е открита. Добре е да сложиш колчета, за да е атрактивен слаломът.
  • Метроном, тогава трябва да ти благодаря, написал си ми цели 6 коментара😄
  • ''Фурорът'' от коментари не е заслуга на авторката, а на коментиращите.
  • Авторката успя да предизвика фурор още с появяването си Явно знае как да грабне вниманието на публиката и да го задържи Според мен по-типично за възрастта й е да мисли как да стане моделка да речем или с какво да се нашмърка ....така че поощрявам да продължава да си пише по нейния си начин, а каквото стане занапред такова
  • Количеството коментари е покъртително за под творба, чиято стойност е...
    Прочетох още 2 пъти.
    И давам ел пример, които, мисля, ще е в пълно съзвучие с творбата.
    - Всички ми казват да бъда себе си, добре, ще го направя - каза правещият първите си стъпки сериен убиец...
    Кой разбрал, разбрал, за другите, усмивка и тема за размисъл.
    "Премахни хората, които те нараняват и те карат да се чувстваш  безполезен."
    И си избрах този цитат от публикацията за да подчертая думите си 🤣
    Иначе, браво, към авторката - може да е елементаризъм и популизъм, но е добре поднесено и годно за консумация тип бърза закуска.
    А днес се запозна и с творческата среда в сайта, което е стимул за израстване и градация, пълна с ерудити и капацитети 🙃
    Успех в жунглата и добре дошла 👍
  • С риск да обидя авторката (което изобщо не целя), но това което казва в творбата си, не е нещо нетипично за възрастта Й. Просто е успяла да подреди мисълта си и да се изрази сбито и разбираемо - без излишно разтягане.
  • Трогателно. БТС ли бяха или Джъстин Бибър имаха една песен: “Love yourself.” 😊👍
  • Ох, мерси, не ме касае.
    Бай 👅
  • Като цяло пребиваването ми тук, не ми се отразява добре. Но да спрем да се чешем взаимно - тъкмо се обсъжда темата за лаф-мохабета в ком. полета.
  • Така и трябва, Метрономе. Обратното не ти се отразява добре☺️
  • Ирина, кълна се, твоя коментар не съм го чел. Дори бях забравил, че съществуваш.
  • Метрономе, за да коментираш точно тези коментари, които визирам, спри да бъдеш повърхностен и си задай въпроса какво ги е провокирало. Ма то тъй то, в откровенията, видите ли поучителен тон и ставате агресивни. Щом няколко човека са се закачили да изкажат мнение, значи са усетили нещо, не мислиш ли. Ай да не бързаме да ги слагаме на бесилото, само защото не хвърлят цветя по сцената.
    Пепи, нищо фатално. Детето наистина е дете 🙂
    Вяра, трогателна си. Успех ти пожелавам 🙂
  • Когато се появи в сайта млад автор (на възраст) и се започва със съветите. Какво да чете, как да пише, как да киха... Моят баща навремето като ме видеше с книга в ръка, различна от учебниците, казваше: ''оставяй ги тез глупости момче и наблягай на ''Книгата'' (''Книгата'' беше събирателно на всичко свързано с учебния материал и нищо странично). Мерак му беше да стана чиновник. В резултат на това от цялото си сърце намразих всичко свързано с училището.
    И станах шофьор.
  • Към кого е отправено есето?
    Ирка - защо са ѝ съвети? Четирите отлични оценки говорят сами по себе си колко е добро, и да - че е на точното място! Граматики, уърди, обръщения - хайде да не издребняваме! Ще го науча наизуст щом е пътят към щастието. Доживях!
  • Ирина Колева, благодаря ви много!😊
  • От мен поздравления! Само на 16, а се държите като утвърден творец. Загадъчен, недостъпен, суров. Приветствате възторжената публика, неглижирате съветите, забележките и нравоученията. Пък и за какво са ви такива скучняци, нека си лаят🙂
    Можеше да е и по-зле - да им отговорите че не ви разбират, например, но не е късно. Никога не е късно.
    Това място е точно за вас. Успех 👍
  • Е, нищо! Нали ще порастнеш? Би ми било интересно след 20г. ако сме тогава живи да ти видя посланието към сегашното аз...
  • Кухпън, на 16 години съм!
  • Краят ти е силно бебешки, но много ми харесва посланието ти

    На 16 ли си или на 38 ??? Изглежда ми като обръщение на 38 годишна към 16 годишната си версия...

    Продължавай смело да твориш и да споделяш творчеството си!!!
  • Ох, ша са пукна от смях. То наизскачаха критици, учители и всеки носи Наръчника на Хименей, как да станеш творец.
    Не ги слушай, Вяра. Това,което ти трябва е в душата ти, защото има твърде много "литератори" прочели томове с книги и накрая останали кухи обградени от прочетено без да го усетят. Почети в сайта и ще разбереш, за какво става дума.
  • Подкрепям препоръката за Емилиян Станев. Неговите книги могат да те научат на красноречие.
  • Когато бях на твоите години и пишех на хвърчащи листи, се отнасях по-сериозно от сега. Тук изпростях. И продължавам в тази посока.
  • Каменов е прав, но аз видях нещо в твоето писане. С въведението, с първото изречение, много си улучила. Ако четеш повече, но не само тук, а най-вече известни световни автори, и след това се упражняваш да пишеш, бъди сигурна, че ще стане! Но само това е пътят - в началото много, много четене на стойностни автори! Особено бих ти препоръчал Хемингуей, Фицжералд, а от българските Емилиян Станев, Димитър Димов (особено "Поручик Бенц" и пиесата "Почивка в Арко Ирис" и статиите на Христо Ботев. За западноевропейските - Стефан Цвайг - но за тях и руските е още рано, мисля, все пак ако ти харесват - защо не!
  • Толкова е наивно, клиширано и сладникаво, че чак усмихва 😊
    Добре, че видях годините ти, та съм мил и любезен 🙃
    Поздравявам те.
  • Жабокът, благодаря за коментара ви. Наистина е така. Опитвам се да помогна най вече на себе си. Писането е моята страст. Досега пишех в тетрадки и дневници, за първи път публикувам. Надявам се да ви харесва!
  • Хей, как си днес?
    Вярвам ти! Щастливо поколение сте! Непрекъснато с музика в ушите, я къде бил ключът от бараката!
  • Мила госпожице, чудесен опит за есе. Но когато използвате цитати от книги на писатели ги слагайте в кавички и отбелязвайте името му. Така есето ще е още по - добро. "Балката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор" - Харуки Мураками. Бъдете вдъхновена.
  • Вяра, странно усещане създава есето ти, особено с последното изречение. Сякаш говориш с нещо имагинерно или със самата себе си, давайки си сила да живееш.
Propuestas
: ??:??