УНИЦЕФСКА ГРИЖА

Вчера беше публикувано проучване на УНИЦЕФ, според което България се нарежда на първо място сред страните от ЕС по относителния процентен дял на младите хора между 15 и 24 години, които нито работят, нито учат, нито са в процес на квалификация. Третото спокойно можеше да отпадне, за да не ни набива повече чивии, отколкото се налага – няма как да си в процес на квалификация, ако не учиш и не работиш, смислова тавтология е. Но в чужбина обичат да казват с много думи прости неща, защото звучи информирано и пруденциално.

Очевидно има теми, за които простата статистика трябва да е достатъчна, за да възбуди социално негодувание или направо организирано недоволство, брожение, бунт. Това е тъкмо тази тема за т. нар. мързеливи и глуповати младежи у нас, които не искат нито да работят, нито да учат, нито да влязат в процес на квалификация. Хайде сега ми кажете – какво да учат, какво да работят и в какъв процес да влязат? Кое образование в България дава достатъчно надежда за намиране на достойна и прилично платена работа?

После – защо да учат, защо да работят и защо да влизат в процеси? Заплатите са направо смешни, особено за младите специалисти, условията за работа са откровено унизителни, независимо дали става дума за държавни и общински организации и ведомства или в частни фирми. Понякога се налага да осъществяваш едновременно няколко трудови функции, без това да се обявява официално, за да задоволиш феодалния нагон на работодателя.

Аз лично смятам, че между 60 и 90 на сто от инвестициите у нас се дължат „привилегиите”, произтичащи от робските условия на труд в България и покорното примирение да работиш, колкото да не умреш от глад и мизерия. Според цитираното изследване на УНИЦЕФ не друг, а икономиката на България губела от това, че младежите не работят, не се учат и не са в процес на квалификация. Това си е определено кретенско твърдение, но всъщност истинските губещи ще се скитат немили-недраги в своята татковина - неработещи и неучещи, дотогава, докогато не намерят смисъл в битието си, стимул да поемат нещата в свои ръце, смисъл да се гордеят с труда си и надежда, че утре ще е по-добре.

УНИЦЕФ е създадена през 1946 г. от ООН за помощ и грижа за децата, пострадали от Втората световна война. Не знам от какво пострадаха нашите млади хора през последните двайсетина години – война ли бе или по-лошо, но ако иска ООН да помогне, да го направи информирано и пруденциално, а не да пише глупави и ненужни анализи.