9 мин за четене
Края на март.
Вървя по моите елховски улици и пиейки живителните сокове на слънцето, си спомням за първото напъпило вече дръвче.
Да, няма място за съмнения: пролет е.
И...
Един афиш привлича вниманието ми.
Моноспектакъл?!
“18ч., 23март 2005г. Юбилеен моноспектакъл на Вела Попова, читалище “Развитие” – чета отново и отново аз и кимам.
Присъствието е задължително.
Защото не всеки ден се случва да се развихри на сцената фурията Вела Попова, нали?
С нетърпение очаквам спектакъла.
И ето – най-сетне настъпва двадесет и трети.
15 минути преди началото на представлението малкия салон на читалището вече се пука по шевовете. Столовете не достигат, нареждат още, но пак не един и двама остават прави. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse