Малко малки размисли върху есетата...
Малко малки размисли върху есетата...
Избягвам да чета есета. И тук, и другаде публикувани. И не защото не са интересни – повечето очевидно не са! A защото основната част от тях започват с клишета, или са на елементарно учебникарско мисловно ниво, което се свежда до няколко всеизвестни мисли и малко импровизации... Ако има такива – добре! Мислено е върху текста, авторът може би има какво да каже, наистина е възможно да съществуват авторски попадения... Но всъщност огромната част (ако изобщо могат да се нарекат „есета”) предизвикват само скука... И толкова...
Щом не ми харесват, няма да ги чета... Какво съм седнал да пиша тези редове... Тъй като и написаното от мен е всеизвестно...
Пиша, за да покажа какво мисля за истинското есе. Някои от работите на гениалните математици Ойлер и Гаус се наричат есета. Е, наистина оригиналите, особено на първия, са написани на латински... Но който се интересува, би могъл да ги намери в преводи... В тези работи се развиват тези и са дадени доказателства или са показани проблеми, които водят до сериозни човешки постижения... Но това е работа на гениите... Какво да правим останалите, които сме обикновени хора. Ами да пишем, само ако има какво да кажем. Да мислим и да спазваме правописа. Добри примери могат да се намерят пак във връзка със споменатите учени. Хубави и истински есета са описанията на техния живот и постижения. Това не са биографии, а конкретни биографични данни, свързани с определени постижения, които също са кратко, ясно и неповърхностно описани. Това пък означава, че авторът е схванал конкретния проблем, отсял е основното, успял е да го представи разбираемо и да го свърже с етапа от развитието на дадения учен... Някой може да каже „това не е есе, а популяризиране на науката”. Е, моето мнение не е такова... Точно това е есе (независимо от някакви определени граници и правила, измислени в съвременността за това какво е и как се пише есе) – то ни дава ново представяне, нова стойност като произведение и нова информация, доколкото всяка точна интерпретация добавя информация. И накрая – есета може да има различни и върху всичко, за което се досети човек... Ако създават друг поглед, ако са интересни за някого – тогава имат смисъл...
Безжичен
© Безжичен Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубава статия, Безжичен! Сигурна съм, че всяко четиво е интересно поне за един човек! Ето ти сега ме заинтригува с есетата на Ойлер и Гаус. Ще се радвам, ако напишеш нещо за всеки от тях!
-
Поздрав Безжичен! Съгласна съм с теб, но... много са малко тези, които могат да погледнат на творението си безпристрастно (извън субективното) и да го оценят като стойностно, или не.
-
Прав си!
-
Привет! Ами, зависи от темата, както и от начина, по който авторът я описва. Ако темата е актуална, наболяла и интересна, то важен е и стилът на този, който я разглежда. Тогава въздействието е силно и пълно.
"Чичо Монтен" пише есета, в които счита за необходимо да опише личните си преживявания и възгледи. Поздрави! -
Прав си!
И аз бих искала, да пиша есета, но зная, че не мога, и не го правя! -
"И накрая – есета може да има различни и върху всичко, за което се досети човек... Ако създават друг поглед, ако са интересни за някого –тогава имат смисъл..." А може четящият да не е дозрял да разбере авторовата мисъл или схватливият да се роди по-късно и след време да се окаже, че есето или друго произведение е много смислено и интересно!? По начало не обичам крайните изводи. "Да, ама не", както казва Петко Бочаров, най-много ми допада. Всяка творба, която размисля,доставя настроение или духовна наслада, заслужава внимание, като днес може нещо да не допадне на някого, а утре друг да бъде впечатлен от него, днес може да остане неразбрано, а утре - да се оцени.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
