ПАК СЕ ИЗЛОЖИХМЕ ПРЕД ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ
На Шести септември чествахме празника на Чирпан. По станала вече традиция, за вечерните часове беше предвиден концерт (на Фамилия „Тоника“ и на квартет „Славей“). Дъждът, обаче, попречи и концертът беше отложен (състоя се на 10-ти, когато празничността вече си беше отишла). Случилото се тогава, (а и предишната вечер, когато беше преместено друго събитие), за пореден път остро постави въпроса за заключената и порутена театрална зала. Реакциите не закъсняха и още същата вечер получих доста гневни писма на електронната си поща. Съдържанието на някои от тях беше толкова нецензурно, че е абсолютно невъзможно да ги цитирам. Все пак, ще се спра на едно, което е показателно за цялостното настроение на хората:
„Миланов, ние да не сме катун? Сложили сме едни 500 стола на поляната и концерт ще правим?! В кой век живеем? Ти представяш ли си, че е възможно прочутият виенски бал да си проведе на някоя ливадка край Дунав? Или на площада пред кметството? Заваля дъжд ...