ПАК СЕ ИЗЛОЖИХМЕ ПРЕД ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ

На Шести септември чествахме празника на Чирпан. По станала вече традиция, за вечерните часове беше предвиден концерт (на Фамилия „Тоника“ и на квартет „Славей“). Дъждът, обаче, попречи и концертът беше отложен (състоя се на 10-ти, когато празничността вече си беше отишла). Случилото се тогава, (а и предишната вечер, когато беше преместено друго събитие), за пореден път остро постави въпроса за заключената и порутена театрална зала. Реакциите не закъсняха и още същата вечер получих доста гневни писма на електронната си поща. Съдържанието на някои от тях беше толкова нецензурно, че е абсолютно невъзможно да ги цитирам. Все пак, ще се спра на едно, което е показателно за цялостното настроение на хората:

„Миланов, ние да не сме катун? Сложили сме едни 500 стола на поляната и концерт ще правим?! В кой век живеем? Ти представяш ли си, че е възможно прочутият виенски бал да си проведе на някоя ливадка край Дунав? Или на площада пред кметството? Заваля дъжд и, хоп, няма къде да преместим концерта! Защото зала, която беше за чудо и приказ, стои заключена и  тънеща в разруха! Възмутително! Бесен съм! Хората са бесни! И, с право! Срещнах една позната с шестгодишната си дъщеричка. Детето плачеше. Искаше на концерт. И с детската си наивност каза: „Какво като вали? Да пеят някъде, където е сухо. Нали, ние, като завали, си отиваме в къщи. Къде е тяхната къща за пеене?“ Наистина, къде е „къщата за пеене“? Къде е нашата къща за концерти? Къде е нашата къща за театри? Кой ни я взе? Защо е заключена? Кой я разруши? Какво стана с киното и с неговите две зали? Какво стана и с лятното кино? Миланов, това повече не може да се търпи! За малко да погубим Стоянка Мутафова! Прав си, излагаме се пред цяла България!“

Няма съмнение, че хората са прави да негодуват. Въпросът, изобщо не е в отложения концерт! Въпросът е принципен! Едва ли някой може да отрече важността му. Липсата на театрална зала в град като нашия през 21-ви век е нецивилизовано. Разрушаването и фактическото ликвидиране на театралната зала е варварски акт, извършен от хора, които са призвани да  я пазят и съхраняват! Те я оскверниха и поругаха, превръщайки я в руина! Днес виждаме, същите тези, целите в бяло, качени върху отломките на разрушения храм, да тържествуват като палачите на Дантон на гилотината! А после смирено да придружават изпратените от софийските ченгета ресорни циркаджии, които да омайват ошашавената публика, раздавайки розови очила!

Георги МИЛАНОВ