ВЪПРОС НА ЛИНИЯ

На 23 октомври правителството постанови, че от първи януари догодина линията на бедност за страната става 286 лева. С такава тънка линия всяка девойка би се похвалила, дори да е с крехка талия, стига да не беше показател за идентифициране на бедните в обществото.

Бедността на народа ражда мисловна леност у представителите му в парламента. Още в първите часове от работата на 43-то  Народно събрание депутатите внесоха за разглеждане толкова несъответни законопроекти, сякаш току-що са пристигнали от друга галактика.

Гейовете са основният проблем на българите, според АТАКА. Не може да парадират с това, иначе ги грози лишаване от свобода и глоба. Законопроектът за промяна на Наказателния кодекс е внесен на 27 октомври.

На същата дата атакистите с проекти за изменения на законите за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и за държавния печат и националното знаме претендират за особено своевременно да се въведе образователен ценз (основно образование) за участие в национален референдум, да се намали долната граница за необходимите гласове за провеждане на референдум и наред с това да се внимава с националното знаме, защото имало случаи (според мотивите на законопроекта), в които трибагреникът е бил намиран в кофи за смет. Не се посочва дали кофите са били за разделно събиране на смет.

В същия спешен порядък депутатът  Георги Кадиев внася национално отговорни и кардинални промени в Закона за хазарта, защото вероятно така възнамерява да промени линията на бедност. Или някой е заложил на него.

Направо в десеткта удрят и депутатите от ДПС – след като решиха проблема с КТБ, те екстрено се заеха с възродителния процес още в първите секунди от влизането си в новия парламент. Цели три законопроекта са посветени на неудобствата, причинени на българи с турско-арабски имена, които не искат да имат български имена. Очевидно и това е въпрос на линия.

Няма оправия и това си е. Поне от кумова срама да бяха внесли за разглеждане някое списание с комикси – да та има с какво да убиваме времето, докато те умъртвяват надеждата ни.

Владимир ГЕОРГИЕВ