Спомени от една войнишка есен
Есента на 1973-та.Беше 6-ти октомври.
Очарован от хубавото време на границата,жадувах да приключа един лиричен епизод от моята младост...
След гимназията в Ямбол,трябваше да отбия редовната си военна служба.
Председателят на Военната донаборна комисия по същото време беше полк.Стоян Павлов(Станимир),стар боен аркадаш на баща ми от гимназиалните години в Ямбол. Естествено,татко го поздрави чрез бай Сотир-ятак на партизаните от отряда "Петър Момчилов,родом от село Болярско,който беше приютявал Станимир по време на партизанското движение.
Баща ми Иван Станев Стойчев е роден в село Болярско на Иванов ден през военната 1917-та.Три месеца преди да се роди вземат дядо Станьо Стойчев отново след двете Балкански войни, като картечар-мерач в 32 Загорски полк.И когато баба ми Пена ражда първото момче в семейството (татко има три по-големи сестри!),пускат дядо Станьо в отпуск!Не си мислете,че фелдмаршал Фон Макензен,Командващ Съюзените Централни Сили на Балканите,е бил съзарадван от семейното събитие на един редник-картечар,участвал с полка си в състава на 4-та Преславска Дивизия!Вярно е, че българските дивизии(там воюват 1-ва Софийска "желязна" Дивизия;и още дивизии от Добруджанско,Варненско, че до Великотърновско и прочие български военни съединения от цялата страна в състава на 3-та Армия.Когато една бойна армия получи направление и оперативен простор,щом воюва за освобождение на части от нейни територии в Южна и Северна Добруджа, обикновено трябва да превземе Тутракан(Румънския Вердюн!),делтата на река Дунав и след това и...Букурещ!После парад на Съюзените германски, български и...турски корпуси под Румънското копие на Триумфалната Арка!Нали в очите на тогавашните европейски кралски дворове:Букурещ е балканският Париж?!
Истината е, че Румъния в този момент излиза от войната и търси примирие (капитулира),Руската армия е изтласкана зад река Прут и остават няколко месеца до Руската революция от Февруари'1917...
И дядо Станьо идва да си види първородният син...за двадесет дни!
За един фронтовак,останал дори без нараняване, е Божия сила и знак,че ето на:брат Александър остана да се грижи за неговото и семейството на брата фронтовак,но молитвите на цялата фамилия в черквата "Света Петка Българска" в Гюлмен кьой(сега Роза)са чути;и хубавото време предстои!Междувременно ще отбележа,че по него време в село Болярско не е имало още храм...
Историята на селото е от времето на последните години на Второто Българско Царство,за което не случайно носи името "Болярско!".Старото име на селото, където е роден баща ми,в турските регистри е вписано,като дарена земя от Цар Иван Шишман на братовчеда му от Шишмановата Династия, който е Военно-териториален Управител на Загоре,със седалище в днешен Ямбол.Това са земите около града ни на югозапад, черноземен смолник.Само да има кой да оре,сее и мели!Гладен няма да остане!
СЕЛОТО НА БАЩАТА, КЪДЕТО Е РОДЕН,е село Емирлий(от турската синонимика за Княз!)
Следва продължение
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
