Спомени от една войнишка есен-втора част
И пак ще започна от 6-ти октомври 1973-та.Беше хубав слънчев ден. Само от пет войнишки дни, бях навършил двадесет години.Нали съм роден на 1-ви октомври 1953 година...И на този Ден на изкуплението и опрощаване на греховете в Държавата Израел...Празникът е Йом Кипур-един от големите еврейски празници,когато ортодоксалните еврейски общности се обличат в бяло...Арабската лига беше обявила, че няма друго решение на проблема за народа на Палестина, освен войната!Израел беше атакуван от Сирия, Египет и в Ивицата Газа от федаините на Ясер Арафат!Ливан също се включи без желание, но едва когато сирийските войски на Хафес Ел Асад вече използваха територията му,като предмостие за нахлуване и през Голанските възвишения...И атакува Израел по въздух, вода и няколко сухопътни съединения нахлуха безогледно в еврейските кибуци* на тяхната територия.
Но да се завърнем на 1-ви октомври 1971 година, когато от стадиона в Ямбол петнадесет остригани момчета бяха приети в подчинение на един офицер и един сержант от Школата за санитарни инструктори в Русе, прилежно изпратени на гарата в Ямбол от близките им хора от семейството и...в частност от моята млада любов, естествено е да се казва Мария(както в песента на Емил Димитров),ей-така,случайно съвпадение,но и не дотам...Естествено, тогава вярвах,че точно когато бях навършил осемнадесет години, тази песен не се отнася за мен и за моята приятелка!
Тогава пътуването за Русе с влак си беше една малка одисея,защото щом пристигнахме в Стара Загора:военните ни обясниха,че влак за Русе ще има през нощта и дотогава ни гласуваха доверие да се срещнем в уречено време пак оттам където ще тръгнем за "първи градски отпуск".Без никакви други документи, освен здравните книжки...и телефона на Комендантството в Стара Загора. Все пак ако се наложи, че да търсим помощ при необходимост от военните органи,нали сме вече войници?!
С това започна рождения ми ден през далечната есенна 1971-ва.И за награда ми се падна от първо запознанство Наско от съседното село Ботево,защото той е живял повече от четири години в Стара Загора.Атанас както е документалната му регистрация от Свещеника на село Ботево,беше вече ветеринарен техник и заедно с него отидохме в старата му квартира в кв,"Кольо Ганчев",за да се видим с другите му приятели.После ходихме на кино,както и горе- на Аязмото!
,Въобще,казармата за мен започна с културни разходки сред природните забележителности в Града на Липите.
След нощното небе над Горна Оряховица,нашата новобранска група от Ямбол посрещна слънчевото пространство в град Русе пред портала на Военна Болница и Школа за санитарни инструктори (ВБШСИ).Първият ден от казармата вече в съзнанието ми е понякога фактически,като сън...
Прегледи от медицинско естество,къпане в една баня,където се къпехме по
два взвода наведнъж, защото по площ банята беше повече от 500-таквадратни метра (около половин декар)!Сградите на Школата ни са бивши турски казарми,построени по време на един от любимите Валии на Високата Порта Мидхат Паша.Този Мидхат Паша по нататък ще бъде и Велик Везир на Султана и ще представя на Негово Величество на всеки Диван (Министерски съвет) назначения,военна информация за актуални новини от всички Вилаети на Отоманската Империя и нейните Територии на три континента.
Ей-така,след три години във Втора Политехническа Гимназия "Васил Левски" в Ямбол, едно селско момче, което до осми клас и завършване на основното си образование в родното село Роза познаваше повечето исторически градове в България само от екскурзии и турнири по футбол-пристигнах в един европейски град с елементи от виенско влияние в архитектурата,както и паметници,църкви с руска и и старобългарска архитектура и...Опера!
До тогава бях посещавал Оперетата "Българи от старо време",един забележителен спектакъл на Музикалният театър в Ямбол.
Но в следващата част ще продължим заедно нататък...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados