За кого са златни Златните пясъци
Признавам си, че отдавна не го долюбвам този комплекс. Още от 70-те, когато беше за богоизбрани. Аз можех да си позволя най-много море на Харманите с палатка, а преди казармата имах късмет да съм щастлив на народния Слънчев бряг. Не като някои синчета на отговорни другари, които не признаваха нищо друго, освен ”Златните”.
Егати златото! Днес се върнах от едно служебно пътуване до Варна, което сам финансирах. Бях три нощи в Кабакум, или за ориентир в един хотел до дома на Журналиста. Но се подлъгах и за час отскочих до прословутия курорт.
Какво да кажа. Първо навсякъде е оградено с въжета. Въжета, за да не паркираш до някой хотел, ако не си отседнал там. С копоя, който пази стриктно и вика паяка, ако случайно те е пропуснал, когато си нарушил измамното спокойствие на почиващите в него. А тези въжета на плажа до брега направо ме разбиха. Въжето огражда като по конец наредените чадъри и шезлонги, които да осигуряват сянка на ”богатите” чужденци. Защото кой нормален човек ще даде 27 лева на ден за такова удоволствие. На двадесет сантиметра опънати почти до водата, как го прескачат тези платежоспособни персони, особено като треснат две- три бири, не знам. Но знам, че влизат в морето не за да плуват, а да облекчат естествените си нужди след евтината им и обичана напитка. Да влезат до шамандурата, затова се иска и умение, и усърдие. Да не са луди.
За тесните и обрасли с храсталаци и боклуци в тях алеи да не говорим. Важното е да се строи, да има румсървиз в стаята и масажен център и джакузи в хотела. А и басейни задължително, че то плажа им се явява твърде далеч.
Изтраях по-малко от час. И когато с облекчение се запътих към дивотията на плажа до пропадналата от свлачищата култова кръчма ”Трифон Зарезан”, ме чакаше най-голямата изненада. Колата ми беше преместена от паяка на паркинга пред комплекса. Колко неразумно не оставих петте левчета, за да спазя реда в курорта! Така ми каза служителят, който можеше с физиката си да обърне поне двама-трима от кандидатите за олимпийското злато по борба тази година.
- Но аз съм спрял извън комплекса, с какво съм нарушил правилника за МПС – изсъсках аз, едвам сдържайки се да не влеза в неравна схватка с този бюстител на закона.
- Паркирал сте на тревна площ – все пак спазвайки учтивата форма на обръщение ми отговори той. – Хайде да не ми губите времето, а и аз вашето. Така и така ще платите тези 46 лева.
- Каква тревна площ, че там, където съм спрял, от години не е пониквала тревица – му отговорих.
- На тротоарната площ сте спрели – продължи кандидат-олимпиецът.
- Аз видях само два счупени и хлътнали бордюра - отвърнах му.
- А знака до пешеходната пътека – ехидно ме погледна със синия си поглед.
- Видях го, но той бе двадесет метра след колата.
И тогава последва най-неоспоримия мотив. Като кинжал ми подейства.
- Търсете полицаите, те са дигнали колата. Те ще ви отговорят.
Хвърлих му петдесет лева, ако при следващото идване в този „прекрасен„ комплекс всичко около почивката ви е наред, това го дължите и на мен. Пара си е това.
Преди две съботи имаше статия за кмета на Варна и неговите пристрастия към рокерите, водолазния спорт, тениса на трева и още ред такива глупости. Кметът бил казал, че и той обича моторите и си е моторджия, но трябва да има ред. И така, присъединявайки се към една не дотам спокойна гилдия, дал пример и настъпил ред и спокойствие във Варна. Толкова се умилих от това, че чак се просълзих. Ето какво е личният пример, който се дава от един ”личен” човек. Браво! А такива като мен само пречат и рушат авторитета на нашето красиво, заразяващо с гостоприемството си към чужденците Черноморие.
И за да се самонакажа, се хвърлих във водите на любимото море и само това, че плувах в дълбокото, далеч от брега с двама наполовина на мойте години момчета ми възвърна покрусения дух.
Златните - никога вече!
14.09.2008 Любомир Николов
© Любомир Николов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
( d49 ), изразих се така, за да си оставим малко надежда, че нещата може да се променят.
-
(d49), много си близко до истината, за съжаление!
-
( Нели ) И в Синеморец на Бутамята преди две години взимаха два лева за голата поляна, на която хората си спираха колите. Поне една бариера да бяха сложили.
-
Че "народният Слънчев бряг" отдавна вече не е народен, си е пределно ясно. Същата работа като на Златните, същата простащина с паяците. Иначе хотелите лъскави, а зад тях - боклук с тонове. Принудихме се да ходим на плаж на 50 километра, след Дюни, за да избегнем стълпотворението. Въжета и бариери има навсякъде. Мутрата сложил една масичка и една крива тояга да препречва пътя и вика "Дай пет лева за паркинг!" За какво, питам го, за тая гола поляна ли? Ама било частен имот... Като е частен имот, да си постави ограда и тогава да иска пари, а така откъде да знам кое е частен имот и кое общински.
На мен ми вдигнаха колата в Несебър, ама се разминах с 38 лева, макар че знакът явно умишлено беше поставен така, че да не се вижда. От колежки чувам, че за Слънчев бряг сумата била сто лева. Ама иначе кметът на Несебър как ще кара кола за 200 000 евро?
Р.Р. Една малка забележка за заглавието: граматически правилно е да се каже "За кого за златни...", а не "за кой", защото в случая подлогът е Златните пясъци и кой-кого се явява допълнение. -
( Безжичен) Варна-морската столица.
Бургас и неговите трудови хора.
Така ли беше? Аз не казвам , че Слънчев бряг е по-хубав. А ,
че преди години беше по-народен от Златните.
Сега имам сериозни възражения и по двата комплекса. Но това няма никакво значение.
( Вилдан ) , за съжаление, така е! -
Да, ако изключим факта, че "Златни пясъци" винаги е бил недолюбван и само поради факта, че е варненски курорт, и че местността "Златни пясъци" е една от най-красивите в БЪЛГАРИЯ, съм напълно съгласен с другите констатации на автора...но простотията няма изтръгване... Всъщност, кое му е по-хубавото на "Слънчев бряг"? Мутробарока?
-
Мила родна картинка...
-
Таня, не се и съмнявам! Преди двадесет дни бях в Албена, хотелът плачеше за основен ремонт. А плажът и морето са чудесни!
Поздрави! -
За съжаление и тази година е така!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
