Признавам си, че отдавна не го долюбвам този комплекс. Още от 70-те, когато беше за богоизбрани. Аз можех да си позволя най-много море на Харманите с палатка, а преди казармата имах късмет да съм щастлив на народния Слънчев бряг. Не като някои синчета на отговорни другари, които не признаваха нищо друго, освен ”Златните”.
Егати златото! Днес се върнах от едно служебно пътуване до Варна, което сам финансирах. Бях три нощи в Кабакум, или за ориентир в един хотел до дома на Журналиста. Но се подлъгах и за час отскочих до прословутия курорт.
Какво да кажа. Първо навсякъде е оградено с въжета. Въжета, за да не паркираш до някой хотел, ако не си отседнал там. С копоя, който пази стриктно и вика паяка, ако случайно те е пропуснал, когато си нарушил измамното спокойствие на почиващите в него. А тези въжета на плажа до брега направо ме разбиха. Въжето огражда като по конец наредените чадъри и шезлонги, които да осигуряват сянка на ”богатите” чужденци. Защото кой нормален човек ще даде 27 лева на ден за такова удоволствие. На двадесет сантиметра опънати почти до водата, как го прескачат тези платежоспособни персони, особено като треснат две- три бири, не знам. Но знам, че влизат в морето не за да плуват, а да облекчат естествените си нужди след евтината им и обичана напитка. Да влезат до шамандурата, затова се иска и умение, и усърдие. Да не са луди.
За тесните и обрасли с храсталаци и боклуци в тях алеи да не говорим. Важното е да се строи, да има румсървиз в стаята и масажен център и джакузи в хотела. А и басейни задължително, че то плажа им се явява твърде далеч.
Изтраях по-малко от час. И когато с облекчение се запътих към дивотията на плажа до пропадналата от свлачищата култова кръчма ”Трифон Зарезан”, ме чакаше най-голямата изненада. Колата ми беше преместена от паяка на паркинга пред комплекса. Колко неразумно не оставих петте левчета, за да спазя реда в курорта! Така ми каза служителят, който можеше с физиката си да обърне поне двама-трима от кандидатите за олимпийското злато по борба тази година.
- Но аз съм спрял извън комплекса, с какво съм нарушил правилника за МПС – изсъсках аз, едвам сдържайки се да не влеза в неравна схватка с този бюстител на закона.
- Паркирал сте на тревна площ – все пак спазвайки учтивата форма на обръщение ми отговори той. – Хайде да не ми губите времето, а и аз вашето. Така и така ще платите тези 46 лева.
- Каква тревна площ, че там, където съм спрял, от години не е пониквала тревица – му отговорих.
- На тротоарната площ сте спрели – продължи кандидат-олимпиецът.
- Аз видях само два счупени и хлътнали бордюра - отвърнах му.
- А знака до пешеходната пътека – ехидно ме погледна със синия си поглед.
- Видях го, но той бе двадесет метра след колата.
И тогава последва най-неоспоримия мотив. Като кинжал ми подейства.
- Търсете полицаите, те са дигнали колата. Те ще ви отговорят.
Хвърлих му петдесет лева, ако при следващото идване в този „прекрасен„ комплекс всичко около почивката ви е наред, това го дължите и на мен. Пара си е това.
Преди две съботи имаше статия за кмета на Варна и неговите пристрастия към рокерите, водолазния спорт, тениса на трева и още ред такива глупости. Кметът бил казал, че и той обича моторите и си е моторджия, но трябва да има ред. И така, присъединявайки се към една не дотам спокойна гилдия, дал пример и настъпил ред и спокойствие във Варна. Толкова се умилих от това, че чак се просълзих. Ето какво е личният пример, който се дава от един ”личен” човек. Браво! А такива като мен само пречат и рушат авторитета на нашето красиво, заразяващо с гостоприемството си към чужденците Черноморие.
И за да се самонакажа, се хвърлих във водите на любимото море и само това, че плувах в дълбокото, далеч от брега с двама наполовина на мойте години момчета ми възвърна покрусения дух.
Златните - никога вече!
14.09.2008 Любомир Николов
© Любомир Николов All rights reserved.