ЗА МУЗИКАТА В ЕЖЕДНЕВИЕТО НИ
Просто съм изумен как все по-малко класическата камерна и симфонична музика, народната, а така също и джаза, фигурират в нашето ежедневие и културни претенции! За какво става тогава въпрос, откъде тръгваме... и къде отиваме? Особено в творчески сайтове си мислех, че поне джаз-поклонници ще се срещат масово! Това означава, че или нещо критериите не отговарят на творците, или творците не са на нужното творческо и интелектуално ниво. Още повече, след като виждам как любители поети и писатели слушат масово чалга, става всичко ясно и за творчеството им. Не е важно само какво четете, но и какво слушате и какво гледате, милички! Просто бих препоръчал - за да имате правилен критерий, запознайте се поне малко и с Вивалди, Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Родриго, Пучини, Верди, Пиацолла, Респиги, Паганини, Панчо Владигеров и др. Просто не сте се заслушвали, предполагам добронамерено! И старите рок-музиканти от групарската интелигенция ги познават, за да могат да правят кадърен рок. Не напразно и царете на БГ-Рока ФСБ, са минали първо през класиката! Композициите на Джон Лорд, Кийт Емерсон, Чикаго... ецетера доказват същото. Всеки от тях има класически ценз. Weather Report, Chick Korea, Joe Pass, Jacko Pastorius, Манхатън Трансфер, както и старите величия Glen Miller, Дюк Елингтън, Ела и Сачмо са също ерудиция, през която, ако човек поне не мине за да си оформи правилен вкус, не бива да смята, че го има или разбира от това изкуство. Защо ли е така? Защо все по-малко кадърни неща излизат на този фронт, защо все повече се появяват кавъри на доказани хитове, бледи подобия на музика и такива нечистотии като чалгата? Консуматорската и паразитна насоченост на днешния все по-комерсиализиран и пошъл свят може би са едни от причините! Но другите са по-страшни! Това са примирението, куртоазията и удобната пресметливост, както и липсата на капка идеализъм у новите генерации. Липсата на първите три и голямата доза от последното, навремето ни правеха търсещи натури, бунтовници срещу некадърността, въстаници срещу закостенелостите и радетели на прогреса. Колко чистота и истина има в поколенията на "Hair" и Deep Purple! Tова са си философии и начин на живот, за разлика от днешния постоянен стремеж и то най-вече на младото поколение, за проспериране, кариера, материални ценности и машинации. Не е вярно, че сега времето е такова, светът е пари и т.н. Младостта съзидава времето и света, затова не бива да оправдава благоразумието, липсата на борческо съзнание, страха и позьорството с тях! Защо все по-малко хора на изкуството се опълчват например, срещу чалгата. Не, че тя си вдигна нивото, просто всеки се спасява със: "Аз не я слушам, който я харесва, да си се възпитава с нея". А срещу пошлото е нужна борба и непримиримост, а не подминаване и отстъпление чрез незаинтересованост! Например, бих искал да преживея реакцията на един художник, ако и в изобразителното изкуство се появи чалгарско подобие, хм... по-скоро безподобие! Например, за да имам критерий за чалгата, даже се наложи по неволя, поради няколко поръчки от медиите, да я поопозная, което естествено после ми коства доста промиване на слуха, но дори злото трябва да се опознае, за да бъде професионално заклеймено и унищожено. И престанете да я наричате фолк, тя няма нищо общо с народа или фолклора, но това е друга, така наречената Смог-тема! Минах през много стилове, докато усетя професионализма на джаза, величието на класиката и искреността на чистокръвния рок. Иначе, след симфоничен концерт, още с влизането в колата, ми казват "Добре дошъл у дома!" контрастиращите децибели на Ковердал и Whitesnake, Van Halen или Def Lepрard, защото и голямото изкуство изисква разтоварване... ... а то Е такова!
© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво!
-
всъщност и сред чалга-феновете има свестни хора, но все пак музиката, която слушаш, говори много за теб. българската чалга и американския поп, ако мога така да се изразя, са горе-долу на едно ниво - като музика и съдържание. аз имам 3 диска с джаз музика - подарък, чух и трите, но нищо не ме грабна. предпочитам рок и метъл, но от старите банди, британските (защото само те правят качествена музика) и Металика - единствените американци, които яко ги бива в твърдия стил. поздравявам те, има нужда от такива статии!
p.s.: ще разширя мислите си по тази тема в мое есе много скоро и ще се радвам да го видиш.
-
Заведох малкия си син на концерт в зала България. Слушаме Чайковски, а синът ми казва: Мамо,моля те на полувремето да си ходиме!"Беше на 4 годинки.Когато беше в седми клас, учителят му по музика беше казал да си донесат касетофони,за да си запишат някои неща за обща култура.Така в нас се слушаше Моцарт,Бетовен, Лист,за които преди не искаха и да чуят.Браво!Ето така се прави.Чалга в моя дом?!НИКОГА!!!Докато не дойде новото гадже на малкия.И така под един покрив - чалга,Металика,джаз,Майкъл Джексън и Филип Киркоров и малко рап.Но със сигурност знам,че и аз на нещо съм ги научила,дала съм им основи.Казват ми:"Мамо чуй тази песен!Мелодият и текста не са пошли.Все пак не слушаме всичко!Не гледаме каквото и да е и след всеки филм се питаме какво е посланието му.Винаги!Държиме на стойностните неща дори да не сме професионалисти.Поне се опитваме и това е нещо.
-
Не можем да търсим хубаво, там където няма и помен от него, а към паразити и бацили няма принципи на толерантност, защото са на път да станат злокачествени тумори.
Пошлостта не може да бъде музика.
Позицията ми не е плод на вкус или мнение, а на професионализъм и ценз.
А пък с възрастта това няма нищо общо. Чалгата е вирус заразяващ не младите, за щастие, а нискоинтелигентните щракащи с пръсти безделници и бира-скара-корифеи.
Томое, ако ти слушаш и изследваш, приемаш или не приемаш универсализации, аз го работя и го създавам това изкуство, затова имам право и се наемам и да критикувам пошлостите около му, които нямат нищо общо с него, но се опитват да си припишат достойнствата му.
Повярвай ми, не е въпрос на вкус, а това, че всеки слуша музика, включително и ти, не значи, че я разбира и знае коя може да се нарича изкуство и коя не!
Така както не можеш да се излекуваш сам, а ходиш при професионалист да се лекуваш, или търсиш математик да ти реши уравненията, така е и в изкуството. Повярвай на професионала!
Това, че музиката изглежда достъпна защото всеки слуша нещо, не значи , че не е сложна и всеки разбира от нея и може да дава меродавно мнение без да е професионално подготвен за това.
Томое, прочети в допълнение ако желаеш още статията ми Смог.
Радвам се , че изказа мнение по този важен въпрос.
Но преди да коментираш прочети и разбери правилно думите ми, не казвам да харесваш джаз или класика, а да ги познаваш и да минеш през тях, ако искаш да имаш правилен критерий за оценки и критики. Същото се отнася и за народната ни музика, която обогатява много вкуса и не е "западноцентрична".
Ако не си се запознал с тях, няма и как да знаеш дали ги харесваш, нали!
Благодаря ти за участието!
Привет! -
Не ми харесва начинът на поднасяне на позицията.
Най-напред обобщенията и категоризациите са прекалени. Това, че не харесвам джаз, не означава, че не съм на съответното ниво. Може да се наслаждавам на Бетовен, Бах и другите класици, без да съм почитател на джаз - стил музика, която лично на мен никога не ми е допадала.
Другото, което ме възпира да изкажа адмирации относно позицията, е несъзнателното налагане на собствени вкусове под претекст на универсалност. Изброените изпълнители и класици за теб (а вероятно и за много други хора) са върхът в световен мащаб, но пък лично за мен не са. И това няма нищо общо с чалгата. Лично аз слушам и изследвам съвсем друг тип музика, нямаща нищо общо със Западния свят, и за себе си не приемам универсализации. Това че светът е западоцентричен съвсем не означава, че западните неща са най-добрите.
И на последно място не ми харесва липсата на толерантност - била тя към чалгата или нещо друго. Приемайки, че си джаз-рок фен на по-зряла възраст, позицията ти е разбираема, но за мен не е това подходът. Принципът е да бъдеш толерантен към вкусовете на всеки, и да се опитваш да откриваш хубавото навсякъде, дори и в чалгата. -
Симпатичен си, Чар! Заради просветителския патос. Браво.
По същество: проблемът с рецепцията (пардон, възприемането) на класиката и джаза е, че са за малцина. Впрочем, това се отнася за повечето стойностни неща. Изграждането на вкуса е нелек, да не кажа мъчителен процес. Пък трябват и сетива.
Не казвам, че трябва да се примиряваме, но това си е факт откакто свят светува.
Още веднъж - браво! -
Ох жегна ме аз съм от онези тийййййййнейджжжжжжъри дето не слушат чалгица и определено и при мен има един такъв подобен момент , слушам и по-стари неща ... Или класически може би трябва да ги кажа ...От рока, в къщи са се слушали също Верди , Бетовен и доста класическа музика де ...И мн се дразня за представата на по-голяма част от младежта ,че чалгата е музиката с главно М ...Ама не мисля че може да се направи нещо по-голямо което да покаже , че не е така ... Трябва вътрешно убедеждение а при подрастващите ...Трудно е да смениш начина им на мислене ...
-
Изключително актуално!!! За съжаление оная аксиома за битието и съзнанието действа с пълна сила, както винаги. Девалвацията на духовни ценности неизбежно води до девалвация на естетически ценности. Накара ме да се замисля за липсата на чалга в изобразителното изкуство. Може би отговора е, че то е по-скоро елитарно, докато музиката е общодостъпна.Поздравления за хубавата статия!
-
Дано повече да прочетат и вникнат в думите ти!
Поздрав! -
Правилно и добре поднесено.
Поздрав и усмивка. -
Нещото, наречено чалга едва ли можем да изкореним, май че и не трябва. Колкото влакове - толкова пътници. Но да се ограмотим с подобни успешни статии, е задължително!
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
