ЗА МУЗИКАТА В ЕЖЕДНЕВИЕТО НИ
Просто съм изумен как все по-малко класическата камерна и симфонична музика, народната, а така също и джаза, фигурират в нашето ежедневие и културни претенции! За какво става тогава въпрос, откъде тръгваме... и къде отиваме? Особено в творчески сайтове си мислех, че поне джаз-поклонници ще се срещат масово! Това означава, че или нещо критериите не отговарят на творците, или творците не са на нужното творческо и интелектуално ниво. Още повече, след като виждам как любители поети и писатели слушат масово чалга, става всичко ясно и за творчеството им. Не е важно само какво четете, но и какво слушате и какво гледате, милички! Просто бих препоръчал - за да имате правилен критерий, запознайте се поне малко и с Вивалди, Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Родриго, Пучини, Верди, Пиацолла, Респиги, Паганини, Панчо Владигеров и др. Просто не сте се заслушвали, предполагам добронамерено! И старите рок-музиканти от групарската интелигенция ги познават, за да могат да правят кадърен рок. Не напразно и царете на БГ-Рока ФСБ, са минали първо през класиката! Композициите на Джон Лорд, Кийт Емерсон, Чикаго... ецетера доказват същото. Всеки от тях има класически ценз. Weather Report, Chick Korea, Joe Pass, Jacko Pastorius, Манхатън Трансфер, както и старите величия Glen Miller, Дюк Елингтън, Ела и Сачмо са също ерудиция, през която, ако човек поне не мине за да си оформи правилен вкус, не бива да смята, че го има или разбира от това изкуство. Защо ли е така? Защо все по-малко кадърни неща излизат на този фронт, защо все повече се появяват кавъри на доказани хитове, бледи подобия на музика и такива нечистотии като чалгата? Консуматорската и паразитна насоченост на днешния все по-комерсиализиран и пошъл свят може би са едни от причините! Но другите са по-страшни! Това са примирението, куртоазията и удобната пресметливост, както и липсата на капка идеализъм у новите генерации. Липсата на първите три и голямата доза от последното, навремето ни правеха търсещи натури, бунтовници срещу некадърността, въстаници срещу закостенелостите и радетели на прогреса. Колко чистота и истина има в поколенията на "Hair" и Deep Purple! Tова са си философии и начин на живот, за разлика от днешния постоянен стремеж и то най-вече на младото поколение, за проспериране, кариера, материални ценности и машинации. Не е вярно, че сега времето е такова, светът е пари и т.н. Младостта съзидава времето и света, затова не бива да оправдава благоразумието, липсата на борческо съзнание, страха и позьорството с тях! Защо все по-малко хора на изкуството се опълчват например, срещу чалгата. Не, че тя си вдигна нивото, просто всеки се спасява със: "Аз не я слушам, който я харесва, да си се възпитава с нея". А срещу пошлото е нужна борба и непримиримост, а не подминаване и отстъпление чрез незаинтересованост! Например, бих искал да преживея реакцията на един художник, ако и в изобразителното изкуство се появи чалгарско подобие, хм... по-скоро безподобие! Например, за да имам критерий за чалгата, даже се наложи по неволя, поради няколко поръчки от медиите, да я поопозная, което естествено после ми коства доста промиване на слуха, но дори злото трябва да се опознае, за да бъде професионално заклеймено и унищожено. И престанете да я наричате фолк, тя няма нищо общо с народа или фолклора, но това е друга, така наречената Смог-тема! Минах през много стилове, докато усетя професионализма на джаза, величието на класиката и искреността на чистокръвния рок. Иначе, след симфоничен концерт, още с влизането в колата, ми казват "Добре дошъл у дома!" контрастиращите децибели на Ковердал и Whitesnake, Van Halen или Def Lepрard, защото и голямото изкуство изисква разтоварване... ... а то Е такова!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени
