Опадва тихо пролетния цвят,
на прага сяда знойна лятна вечер.
Реката приласкава своя бряг,
а тя улавя вятъра от север –
прегръща леден крехката снага ...

Недей. Недей тъгува.
Аз плача винаги, когато ти тъжиш!
Тъгата ти от теб, във мен потъва,
сърцето ми в ръцете си държиш
и знаеш го това! ...

С нож около очите
пак пиши ми клетви.
От кръв да са сълзите,
че другите са изтекли.
Режи ме на парчета, ...

До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели –
живеехме в различни времена.
Започна да разказваш като в унес ...

Моят път не е ли нишка?
Бисер – женските сърца?
Парки, сбирайте с въздишка
ярки бисери – зрънца.
Валерий Брюсов, „Гердан“ ...

Със залеза започва той
да потъва в хоризонта
Денят е мъдър в покой,
преди нощта да се опомни...
Тя ще спусне тъмен плащ, ...

Животът на човека е
Запълване на празнини.
Не подбира той
Първоначално, пълни
И запълва. Но се ...

В душата ми влезе с боси нозе,
тихо пристъпи, сякаш е храм.
Всичко ми даде, нищо не взе
и аз те оставих завинаги там.
Тази любов, родена в безкрайност, ...

Сърце глава не пита,
болка в мен, дълбоко пропита.
Времето продължава да отлита,
а душата - още някъде си скита.
Сърце глава не пита, ...

/на Тихчо - моето ангелче/
Образът ти... в спомените скрит е,
с очи на палаво дете,
с искрици взети от звездите,
в шепи сложил своето сърце. ...

Една любов,едно сърце...безкрили пеперуди,
сълзи, мечти избягали от луди.
Лъжи, пари... измамници и много други.
Електорат за избори ,фалшиви.
Ненужно време,тишина... ...

Сиво беше, всичко до което се опре и изгаряше от жал, когато странеше от другите, сякаш още от дете познаваше думите, дали бяха верни или грешни,
кога хората бяха прекалено лесни или от малкото човечни.
И обикаляше сам пустите улици на малкото градче с неясно в себе си гласче, дали някой за него ще ...

Имахме, искахме. После се срещнахме.
Целият свят се срути.
Себе си сбъднахме в здрача на свещите,
само за две минути.
Търсихме, чакахме. Сълзи преглъщахме. ...

Уморени, паднали криле,
смътно смаляват хоризонта.
Времето е призрак на невъзможните мечти, превърнати в клоунско посмешище.
Протягам ръка, обръщам се към теб.
Има ли те? ...

Преди година се събудих бясна,
огледах се, светът ли се е свил?
Кой - казах си, а и къде е драснал,
че ще живея както е решил?
И за начало огън си накладох, ...

За живота ... .
Три месеца, каза лекарят -
диагноза, уви, последна ...
А тя - все пак с усмивка нежна,
ние, помагаме с надежда - ...

Не можех да спра вината своя.
Не можех да обърна гръб сега.
И да разбера, че всъщност котва
беше ти и всичко между нас.
Заливаха ме вълни от щастие ...

Обожавам GPS-а мъдър и премъдър на сърцето,
предало грижата за себе си на Бог, което
не се скъпи да чувства, да тупти, да се раздава, да обича;
не се страхува от скръбта и даже
доста често на скърби и на болка себе си обрича. ...

По лунните пътеки на нощта,
обичам тихо да се скитам,
когато е потънал в сън града.
от тишината да опитам.
Светофара пак ме запленява. ...

Морето си е , казват: "друга бира":).
"Накъдря ми косата":) по-различно.
През изгреви се губя и намирам,
но винаги с усмивка за "отлично".
И там съм аз. И себе си. И зная ...

Застанал си в коридора на спомените и ни напред, ни назад, заседнал между днес и утре.
После се чудиш какво става с теб, ама отговор няма, че кой да ти отговори, като там в този коридор си сам!
Решаваш да извикаш — ЕХОООООООО, ама чуваш само ооооооо, ооооооо, оооооо и разбираш, че единственото решен ...

Жега, жегаа,... жега я, лятно време е, жетва е. Даже и листата на трепетликите не помръдваха
И мързел.
- Петрее, Петре бре - провикна се на портата лель Марийка - Къде си бре...
Хм, какъв ли зор има леля Марийка в тази жега, да се влачи из прахоляка по улицата. Знаех само, че е вдовица, децата й зап ...

Горките Омир, Шилер, Гьоте
за Шекспир да не си говорим
умрели са те горките
недоживели българската слава
Невежеството е голямо ...

Минах покрай пейката на блока.
Събраха ми дрънкащи жълтурчета дарение.
Аптекарят уредил гише с автомат.
Преброи монетите досущ като човек.
Случайно лекарят попита относно цяра. ...

… Синя безбрежност,
пясъчни замъци,
капчици нежност,
залези в пламъци.
…Гъста дъбрава, ...

ДВАМАТА
Прегърбени, но хванати ръка за ръка,
под тежестта на годините пристъпят едва,
младостта отдавна за тях е мираж,
но заедно щом са си вдъхват кураж. ...

Този свят е казино. Статист си. И в ъгъла – сам.
На зелената маса избраните лудо наддават.
Предизвикват с безочлива ярост съдбата. Без срам!
И до кръв са готови за плячката да се сражават.
Те са алчни и нагло надцакват. Но срещу кого? ...

БОДЛИВО ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ
Недей ми вярва. Често ще те лъжа.
Защото ме е страх, че ще си идеш.
Ти на забрава бил ли си осъждан?
Ако не си, е трудно да провидиш – ...

Музика, текст: Пламен Сивов
Песента е от албума "Берачът на мълнии" (2021)
Ако заспиш, ще ме видиш –
верен и твой до поискване.
Галя съня ти и не питам ...

ПИСТА ЗА ИЗЛИТАНЕ
Аз всяка вечер приютявам дракон –
след залез през прозореца връхлитащ.
Смрачава се и той навярно чака
нощта да му омеси лунна пита. ...

Брегът и тази нощ е пуст,
вълните стенат като грешни.
По пясъка, сякаш напук,
нечий спомен диша тежко.
Луната бавно се накланя, ...

Бързат микросекундите, бързат,
в окото на времето ще се скъсят,
ние ще бъдем ли същите, свързани
с новия облик? Смени се светът.
Има небесна идея на Бога ...

Понякога и в звяра човешкото намирам...
Но не всякога от облак идва жаден дъжд.
В тиха отбрана мълчи зелената коприва.
И аз съм се съмнявал в истина неведнъж.
Строих върху подводен измислен камък. ...

Потрепна с ноздри важната дама:
превърна се в бойна кобила,
тъмногриво зелена свила,
после се люшна пияна-заляна.
Разширяваше се и разширяваше ...

От облак бял и порив за летене,
завърза люлка между две върби,
с лъчи от слънце вятърът. За мен е,
потайно ме обича може би.
И ще ме гушне с порив ненадеен, ...