Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева

                   СТРУВА  СИ

Струва си, струва, с поглед лъжовен

да ме омотаеш в паяжина мъжка.

Струва си, струва, да ми станеш спомен.

Да се поизгубим, ей тъй, без задръжки!

Струва си, струва, без път, със отбивка

колата семейна да я прекатурим.

С дъх да ме отвиваш, с дъх да те завивам,

да се блъскат в нас житейските бури.

С устни да заплиташ коси разпилени.

Сън да те не хваща ни нощем, ни денем!

А след нас да лаят сто псета в махалата.

Хич да не ти пука! Всички са рогати!

Дори си струва само с очи да ме изпратиш,

докато се стапям в улични обятия.

Всичко си струва, щом помислиш само,

че утре ще станем прашинки от вятъра.

Струва си, струва!