Перперѐк, наричан и Перперико̀н, е ранноисторически, античен и средновековен български каменен комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от VI – V хилядолетие пр. Хр., паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, ромеи и българи. Скалистият връх, на който е изграден Перперек, е бил наричан от част от местното население „джин тепеси“ (тур.) – „Върхът на божествата“. Билото е изградено от зеолитизиран риодацитов пирокластичен поток на Белипласткия комплекс. Характерно за тези скали е, че са по-меки и податливи на климатични условия, както и по-лесни за обработка от хората. Скалното светилище Перперек представлява планински масив, в който всяка педя от скалната повърхност е била обработена от човешка ръка. От билото се разкрива зашеметяваща гледка към долината.