Тръгне човекът да разказва някоя история, само с три изречения "Добре беше. И залез. И изгрев" и аз казвам: "Следващият път остави на мен да я разкажа тази история, ти пак ще я прецакаш  ". А той: "Е, ако ни се доспи, ще те викнем". От коментарите се ориентирам. Нека има и критика и неща, които не разбирам. Иначе нямам шанс да започна да ги разбирам... И той казва: "Ти чувствай, това можеш, това правиш. Но не е лошо и да разбираш." А аз казвам:" "Тури му пепел - сипи му вода" - това е бригадирска чорба, така съм чела. Трябва и малко чувство да се накъса от душата, за аромат и за засищане."

Мястото беше един пуст плаж. И един дървен мост все едно хем в тъмното, хем в нищото. За супер кратко време още от 4 следобяд започва да се стъмва. След краткия, напоителен и топъл дъжд, все едно от океана започва да се наддига оранжева вълна, а всъщност силуетът на слънцето става по-видим и като торнадо идва все по-близо и по-близо...а всъщност се спуска по-надолу ееее, не мога да снимам аз такива неща. Пазя 10 опита на това потъване в океана, но опитите без тази история не вървят