Тръгне човекът да разказва някоя история, само с три изречения "Добре беше. И залез. И изгрев" и аз казвам: "Следващият път остави на мен да я разкажа тази история, ти пак ще я прецакаш ". А той: "Е, ако ни се доспи, ще те викнем". От коментарите се ориентирам. Нека има и критика и неща, които не разбирам. Иначе нямам шанс да започна да ги разбирам... И той казва: "Ти чувствай, това можеш, това правиш. Но не е лошо и да разбираш." А аз казвам:" "Тури му пепел - сипи му вода" - това е бригадирска чорба, така съм чела. Трябва и малко чувство да се накъса от душата, за аромат и за засищане."
Мястото беше един пуст плаж. И един дървен мост все едно хем в тъмното, хем в нищото. За супер кратко време още от 4 следобяд започва да се стъмва. След краткия, напоителен и топъл дъжд, все едно от океана започва да се наддига оранжева вълна, а всъщност силуетът на слънцето става по-видим и като торнадо идва все по-близо и по-близо...а всъщност се спуска по-надолу ееее, не мога да снимам аз такива неща. Пазя 10 опита на това потъване в океана, но опитите без тази история не вървят
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Като изсветлих малко и вкарах и друга гама, видях, че е в лице, малко повече се вижда лявата му страна, за това и ухото изглежда по-голямо. Пошегувах се, и си затраях заради авторката: ако иска нещо да се разкрие, нека сама си го направи.
Поздравления.
Така е, Яна. Да - левичар с лице към обектива, зад гърба му са залезите, а пред него изгревите . Ирен се оказа права. Благодаря ви, Райне, Иржи, Кате, Яна - от сърце!
Харесва ми. Аз пък смятам, че момчето е с лице към обектива. Вижда се по ушите, как главата е леко извърната към фотографа, а слънцето е огряло дясната половина на лицето му и същевременно е скрито. Загатва се и малко от челото и линията, където започва косата.
Е, все пак това видях от екрана на телефона чрез леко зуумване. Надявам се накрая фотографът да ни разкрие "загадката". О, също и позата на човечето. Облегнал се на лявата половина на тялото си.
Поздрав за хубавия фотос! 😊
А аз изпробвах, Краси , на нощна лампа и на черния екран на лаптопа, за да видя кое ще се вижда при леко завъртане на главата и тялото...Ще ми бъде интересно, когато го разкриеш...
Да, аз съм снимала, Иржи. Зная как е застанал, но искам да остане загадка поне засега. Много ти благодаря за този коментар! Да, лаик съм във фотографията - всеки, който ме познава го знае. Но съм упорит лаик... "да не ти се случва" такъв, шегувам се.
Без да съм ни най- малко форограф, както обикновено анализирам стиховете, така ще направя и сега. От позиция на въздействието, което ми направи видяното ще кажа, че това съчетание с водата, приличаща на разтопен метал и меката топла светлина на залеза издава едно спокойствие и тишина...Майсторски уловено, Краси, въпреки че твърдиш, че си лаик!А за силуета аз категорично мисля, че е в гръб защото левия лакът е леко сгънат и се вижда задната му страна, освен това като леко е обърнат на ляво, врата отдясно е прав, а в ляво се вижда част от бузата...И лявото ухо е съвсем малко. А по силата на логиката, кой би стоял анфас, нали се любува на залеза?! А ти знаеш най- добре, Краси, нали ти си снимала?
Мерси за линка, Хари - точно тези tips and tricks си искат "learn how to deliberately achieve it" - точно, не може да се разчита винаги на случайности, както се е получило при мен;
Да. И аз така те разбрах още в първия коментар, Ирен . Исках да споделя и моето мнение, че тук се е случило без да ги търся. Изглежда наистина, че не е с гръб към камерата, но от друга страна има червеникави петна, които могат да заблудят, че е лице. Затова ми е интересно как се възприема Силве, мисля, че който разбира думите ти, ще те разбира и когато мълчиш. Това са за мен двете страни на една монета - от едната страна поезията (думите), от другата - фотографията (мълчанието) и като пуснеш тази монета в jukebox-a и тръгне музиката.... Благодаря ви.
Ама аз също не с лошо за отблясъците. Според мен едни отблясъци може да са много арт, а други не на място. ИнаКалина, според мен човекът не е с гръб към камерата. Струва ми се, че видях нос.
Отблясъците не са случайни. Няма нищо случайно. А този отблясък в средата ми е любимият отблясък. Това, което на мен ми харесва в тази фотография е символиката на една залезна вечер в Куба. Но не се опитвах да снимам залеза. На него само се наслаждавах. Точно, защото наистина съм лаик. Вярно Пепи, не съм гледала добре, преди да му пораснат уши . На голям екран става ли ясно дали човекът е с гръб към залеза или с лице...?! Много ме изненанада, Хари! Благодаря, ти! Топло ми стана и ви благодаря за коментарите!.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.