ИнаКалина
499 el resultado
Така е, прав си, тръгнах си без срам
и без да гледам накъде отивам.
Погребвай си сега луните сам
или пък с друга някоя, щастлива...
Над бездната играх "тура-ези", ...
и без да гледам накъде отивам.
Погребвай си сега луните сам
или пък с друга някоя, щастлива...
Над бездната играх "тура-ези", ...
80
8
6
Разтвори вятърът криле, снегът отдавна разпиля се,
по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен
щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...
... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,
под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче ...
по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен
щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...
... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,
под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче ...
149
7
7
Прилича на изгубено море,
а пролетта я следва, още гола.
Бряг няма, който може да я спре,
жена такава никога не мо́ли...
... По устните й зъзне тишина, ...
а пролетта я следва, още гола.
Бряг няма, който може да я спре,
жена такава никога не мо́ли...
... По устните й зъзне тишина, ...
179
8
9
Не се ли умори светът до смърт
с торбите от лъжи на шайка луди?!
Проклето време!... и за кой ли път
присъдата ми е: ужасно буден.
Земята – плоска, с втори похлупак. ...
с торбите от лъжи на шайка луди?!
Проклето време!... и за кой ли път
присъдата ми е: ужасно буден.
Земята – плоска, с втори похлупак. ...
246
7
16
Високо е бесилото, тежи.
Предаден. Рана не е, да зарасне...
... Продадени сме с купища лъжи
от псета всякакви, за европасти...
Недей се притеснява, ще мълчим. ...
Предаден. Рана не е, да зарасне...
... Продадени сме с купища лъжи
от псета всякакви, за европасти...
Недей се притеснява, ще мълчим. ...
216
10
13
... рамене, колене́, колене́, рамене...
Бяхме готини, истински... Бяхме жестоки!
Всичко дадохме, другото той ни отне
и ни ри́тна животът в хиляда посоки.
Няма как да е зле, щом за друг е добре. ...
Бяхме готини, истински... Бяхме жестоки!
Всичко дадохме, другото той ни отне
и ни ри́тна животът в хиляда посоки.
Няма как да е зле, щом за друг е добре. ...
210
10
16
Ела на среща!...
Този път те каня.
Не ми се появявай ненадейно.
... ще е горчиво, бира, без лазаня,
ще бъда с кожа, втора и студена, ...
Този път те каня.
Не ми се появявай ненадейно.
... ще е горчиво, бира, без лазаня,
ще бъда с кожа, втора и студена, ...
393
11
26
... умаля ми и времето за прекрасното утре
и се метнах отново в мойта шапка за луди,
натоварих си мислите, непроходили друми,
закопчаните истини, неизкъртени думи
и разплетох посоките, че ми писна да чакам, ...
и се метнах отново в мойта шапка за луди,
натоварих си мислите, непроходили друми,
закопчаните истини, неизкъртени думи
и разплетох посоките, че ми писна да чакам, ...
287
9
13
Събуждаме се. По-добри и грешни.
Да се посмеем. Може да поплачем.
Каквото беше, казваме си, беше,
от утре ще е някак другояче.
Не можем да се върнем отначало. ...
Да се посмеем. Може да поплачем.
Каквото беше, казваме си, беше,
от утре ще е някак другояче.
Не можем да се върнем отначало. ...
289
10
16
Изчезна ни прасето – яко дим!
Надежда ли на Коледа ще готвим?!
Не ставаше дори да го дарим,
не беше никак яшно, а напротив –
порода Пурко, дръ́гляво прасе, ...
Надежда ли на Коледа ще готвим?!
Не ставаше дори да го дарим,
не беше никак яшно, а напротив –
порода Пурко, дръ́гляво прасе, ...
264
6
15
Другарки, гарги и другари,
не може тъй: кой както свари!
И в туй си трябва малко ред,
Кой?! Кой не е съвсем наред?
Ръка да вдигне да го сложим ...
не може тъй: кой както свари!
И в туй си трябва малко ред,
Кой?! Кой не е съвсем наред?
Ръка да вдигне да го сложим ...
204
5
12
На северния полюс на Луната,
нещеш ли, цъфна пролетният лук.
Луната се разтюхка: „Ах, горката...
човешки крак е стъпвал чак дотук?!
Защо им е на хората да идват ...
нещеш ли, цъфна пролетният лук.
Луната се разтюхка: „Ах, горката...
човешки крак е стъпвал чак дотук?!
Защо им е на хората да идват ...
238
7
9
В престилка овехтяла къта дните,
назад и не поглежда, а назад
мъглата се разлиства и заплита
дантелен шал за старата бреза.
Чевръсто се измъква като крадла, ...
назад и не поглежда, а назад
мъглата се разлиства и заплита
дантелен шал за старата бреза.
Чевръсто се измъква като крадла, ...
304
9
21
Аз съм слънчево петле,
ставам в пет и кукуригам.
Слънцето на този плет
всяка заран ми намига.
Давам му оранжев цвят, ...
ставам в пет и кукуригам.
Слънцето на този плет
всяка заран ми намига.
Давам му оранжев цвят, ...
211
4
9
С какви ритници стигнахме до тук,
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...
758
9
24
Небето днес ми носи свобода
и полъх милва синята му кожа,
три облачета нижат бял гердан,
оранжевата есен му подхожда.
По рижите къдрици на дъжда, ...
и полъх милва синята му кожа,
три облачета нижат бял гердан,
оранжевата есен му подхожда.
По рижите къдрици на дъжда, ...
278
16
16
Надежда има!
Даже в пета глуха.
Но трудно се преглъща залък сух.
Които трябва никога не чуха,
с години оперирани от слух. ...
Даже в пета глуха.
Но трудно се преглъща залък сух.
Които трябва никога не чуха,
с години оперирани от слух. ...
362
3
7
От министерството на „Без надежда“
след дълго че́сане къде ли не,
измъдрили: “Надеждата говежда,
кой както иска да си я яде!“
Народът ял! С години, с мъка, с чесън, ...
след дълго че́сане къде ли не,
измъдрили: “Надеждата говежда,
кой както иска да си я яде!“
Народът ял! С години, с мъка, с чесън, ...
413
6
10
Думите тегнат и са излишни,
как да ти кажа тогава?!
Трудно забравям, често ти пиша,
там пощальон не минава.
Фурната помня, стана ми мило. ...
как да ти кажа тогава?!
Трудно забравям, често ти пиша,
там пощальон не минава.
Фурната помня, стана ми мило. ...
300
8
13
440
7
12
... с венец от диви гъски отлетя
и мойто лято – сякаш беше вчера,
и честно казано ме хвана яд,
че даже не остана за вечеря.
Как исках!... Струваше си да го спра, ...
и мойто лято – сякаш беше вчера,
и честно казано ме хвана яд,
че даже не остана за вечеря.
Как исках!... Струваше си да го спра, ...
436
11
14
На мен ли? Вече нищо ми не пречи,
кой – крив, кой – прав: световен панаир.
Съмнявам се, че съществува вечност,
но суетата храни вечен пир.
Така де, да виси, кой както може, ...
кой – крив, кой – прав: световен панаир.
Съмнявам се, че съществува вечност,
но суетата храни вечен пир.
Така де, да виси, кой както може, ...
784
20
30
На този свят съм! Да, на този свят,
макар че не изглежда да е моят.
Онлайн живял, офлайненски опят...
За друга дума с „О“ по спешност, моля.
Какво ли не видях, къде не бях, ...
макар че не изглежда да е моят.
Онлайн живял, офлайненски опят...
За друга дума с „О“ по спешност, моля.
Какво ли не видях, къде не бях, ...
487
10
25
На вятъра ми ка́цна златен кос
и в облака ми слънцето се сгу́ши.
Отворих бира, но ми липсва тост
(прошуто също, суши с попски круши...)
за смелата прическа като мъж, ...
и в облака ми слънцето се сгу́ши.
Отворих бира, но ми липсва тост
(прошуто също, суши с попски круши...)
за смелата прическа като мъж, ...
897
11
50
384
6
9
404
5
14
337
4
6
331
7
10
381
5
13
602
7
12
Защо да слизаш, то е все едно...
Ще бъдеш чут?! Я, още от зара́на
се дъвче плява, злоба и сено...
От всяка сврака, гарга стана.
Да кажем, че пък слезеш някой ден ...
Ще бъдеш чут?! Я, още от зара́на
се дъвче плява, злоба и сено...
От всяка сврака, гарга стана.
Да кажем, че пък слезеш някой ден ...
435
9
21
Запалих тишината. Ти мълчиш.
Измислих стих, а отговор не мога.
Рисувам дъжд с разбиращи очи,
с трапчинка под едното като Бога.
Намерих наше слънчице през май, ...
Измислих стих, а отговор не мога.
Рисувам дъжд с разбиращи очи,
с трапчинка под едното като Бога.
Намерих наше слънчице през май, ...
859
20
23
Редя си рими, римички безчет,
основно стихоплетствам,
стихотворствам...
Понякога и аз съм отегчен,
но най-добрият съм в това, безспорно. ...
основно стихоплетствам,
стихотворствам...
Понякога и аз съм отегчен,
но най-добрият съм в това, безспорно. ...
663
5
9
650
5
14
462
1
16
Право куме в сляпото око...
ааа, небето всеки ден му лъскат,
че си дума ежедневно с Бог,
с пачето перо от златна гъска.
Взеха го читателя курбан ...
ааа, небето всеки ден му лъскат,
че си дума ежедневно с Бог,
с пачето перо от златна гъска.
Взеха го читателя курбан ...
398
5
10
В заблуди си живее тоз народ
и в спомени за старата му слава.
Понякога – необичайно горд,
а друг път е окалян и оплакан...
Какво да вдигне чуди се сега – ...
и в спомени за старата му слава.
Понякога – необичайно горд,
а друг път е окалян и оплакан...
Какво да вдигне чуди се сега – ...
743
6
7
376
2
4
780
8
8
Небето пръхна снежен шал,
луната вие наранена.
Почупен облак, мръснобял,
тeжи..., човекът e продал
среброто му за златно пени ...
луната вие наранена.
Почупен облак, мръснобял,
тeжи..., човекът e продал
среброто му за златно пени ...
629
7
10
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
