Тунел в облака (с тема за дискусия)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хари Марков Todos los derechos reservados
3 abr 2015, 14:58
Comentarios
Comentarios
-
„Целял съм да предам впечатлението което човек добива когато е в облак, който всеки момент ще закрие всичко до хоризонта му и желанието да избяга час по скоро от него. “
Да, определено е постигнато въздействието. И облаците са страхотни и този тунел определено си е струвал снимането.
Относно дискусията, аз предпочитам да гледам снимки на интересни места, обекти, хора, животни, растения, заради самите тях дори да няма абсолютно съвършенство на образа и съвършена светлина, цветове и т.н., да има именно първичното въздействие от обекта, който е сниман и ъгълът, от който е сниман, погледът. Когато има твърде много обработка, има риск зрителят някак да загуби доверие в това, което му се показва - истина ли е или не. Все пак фотографията би трябвало да има за цел да дава информация за действителността, не да я отнема. -
Хари, тук с теб съм съгласен напълно - "фотоапаратът" е изкуство, а "фотошопа" - техника.
Снимката в движение ли я направи или спря автомобила? -
vale5 (Валентин ):
"Знакът вдясно защо е там, белият автобус също?"
Разбира се, че може да има някои критики към снимката, вкл. и защото тя не е шедьовър, все пак. Специално за знака имам условно одобрение, защото от композиционна гледна точка той донякъде може да се разглежда като подходящ(?)/приемлиев фактор в снимката. Белият автобус не дразни изрично. А защо знакът и белият автобус не дават определен минус на снимката, макар и да подлежат на критика? Това е така, защото в нея (снимката) ги има - в съответната степен, и метафизичност, и вид поетичност (дори). При наличие на тези така важни обстоятелства, всичко останало, което може да се прецени - основателно или не, като минус/дефект, минава на заден план и подлежи на снизходителност, по мое мнение. Знакът и белият автобус може да бъдат разгледани и като елементи, които дават реалистичност и "обикновеност" на снимката и като такива в качеството си на контрапункт на метафизичността, я подчертават (метафизичността) допълнително.
П.п. Вероятно се подразбира, че аз нямам никакво участие в дискусията, предложена от Хари. Дори не се постарах да разбера в какво точно се състои. Просто, снимката си има своята стойност като интересен, необичаен и ценен миг от действителността и живота, заснет с участието на художествения усет и технически умения на автора, за които го поздравявам.
-
С уважение за споделеното и препоръките, които приемам с най-голяма сериозност. Всеки коментар съдържа рационален момент, който е полезен за всички и освен това ни показва калко различни гледни точки може за има за една и съща ситуация(което не е учудващо разбира се).
Да кажа без да се оправдавам - снимката е правена като пейзажна, а не като "транспортна". Симетрията на пътната инфраструктура и автомобилите по нея ( и двата компонента са безкраен източник на сюжети) не ме вълнуваха пък и нямах време и не виждах подходяща светлина да търся сюжети в този аспект. Но карайки под захлупилия ни облак видях светлото петно в дълечината и реших, че това е моят сюжет в момента. Издебнах едно по шарено возило и в подходящия момент снимах. Целял съм да предам впечатлениато което човек добива когато е в облак, който всеки момент ще закрие всичко до хоризонта му и желанието да избяга час по скоро от него.
Дали съм успял е съвсем друга работа, но затова показвам, за да чуя вас. -
"Та думата ми е, че май вече няма значение какво снимаме, а какво показваме!" - определено! Когато разглеждам снимки, колажи като "зрител", не ме вълнува какво е било основното изображение, какви програми са използвани, каква техника и дори колко майсторлък и усилия е вложено. Интересуваме това ,което виждам дали естетически ми харесва или пък ме провокира, поражда мисли и емоции. Не казвам, че майсторлъкът не е важен. Но това е от "кухнята", това може да го оцени този, който разбира "кухнята" и "подправките". А публиката? Не искайте това от нея. Та като проста публика - не съм силно впечатлена, но заглавието определено е подходящо.
