Та думата ми е, че май вече няма значение какво снимаме, а какво показваме! Не случайно на времето имаше понятието "художник-фотограф". В един момент снимката може да се отдалечи невероятно от условията, при които е била получена и да се превърне в картина.
Всъщност какво е манипулацията на изображението, от къде започва, има ли степени на допустимост. И, къде остава техниката на самото снимане и усета за настройка на апарата.
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
„Целял съм да предам впечатлението което човек добива когато е в облак, който всеки момент ще закрие всичко до хоризонта му и желанието да избяга час по скоро от него. “
Да, определено е постигнато въздействието. И облаците са страхотни и този тунел определено си е струвал снимането.
Относно дискусията, аз предпочитам да гледам снимки на интересни места, обекти, хора, животни, растения, заради самите тях дори да няма абсолютно съвършенство на образа и съвършена светлина, цветове и т.н., да има именно първичното въздействие от обекта, който е сниман и ъгълът, от който е сниман, погледът. Когато има твърде много обработка, има риск зрителят някак да загуби доверие в това, което му се показва - истина ли е или не. Все пак фотографията би трябвало да има за цел да дава информация за действителността, не да я отнема.
Разбира се, че може да има някои критики към снимката, вкл. и защото тя не е шедьовър, все пак. Специално за знака имам условно одобрение, защото от композиционна гледна точка той донякъде може да се разглежда като подходящ(?)/приемлиев фактор в снимката. Белият автобус не дразни изрично. А защо знакът и белият автобус не дават определен минус на снимката, макар и да подлежат на критика? Това е така, защото в нея (снимката) ги има - в съответната степен, и метафизичност, и вид поетичност (дори). При наличие на тези така важни обстоятелства, всичко останало, което може да се прецени - основателно или не, като минус/дефект, минава на заден план и подлежи на снизходителност, по мое мнение. Знакът и белият автобус може да бъдат разгледани и като елементи, които дават реалистичност и "обикновеност" на снимката и като такива в качеството си на контрапункт на метафизичността, я подчертават (метафизичността) допълнително.
П.п. Вероятно се подразбира, че аз нямам никакво участие в дискусията, предложена от Хари. Дори не се постарах да разбера в какво точно се състои. Просто, снимката си има своята стойност като интересен, необичаен и ценен миг от действителността и живота, заснет с участието на художествения усет и технически умения на автора, за които го поздравявам.
С уважение за споделеното и препоръките, които приемам с най-голяма сериозност. Всеки коментар съдържа рационален момент, който е полезен за всички и освен това ни показва калко различни гледни точки може за има за една и съща ситуация(което не е учудващо разбира се).
Да кажа без да се оправдавам - снимката е правена като пейзажна, а не като "транспортна". Симетрията на пътната инфраструктура и автомобилите по нея ( и двата компонента са безкраен източник на сюжети) не ме вълнуваха пък и нямах време и не виждах подходяща светлина да търся сюжети в този аспект. Но карайки под захлупилия ни облак видях светлото петно в дълечината и реших, че това е моят сюжет в момента. Издебнах едно по шарено возило и в подходящия момент снимах. Целял съм да предам впечатлениато което човек добива когато е в облак, който всеки момент ще закрие всичко до хоризонта му и желанието да избяга час по скоро от него.
Дали съм успял е съвсем друга работа, но затова показвам, за да чуя вас.
"Та думата ми е, че май вече няма значение какво снимаме, а какво показваме!" - определено! Когато разглеждам снимки, колажи като "зрител", не ме вълнува какво е било основното изображение, какви програми са използвани, каква техника и дори колко майсторлък и усилия е вложено. Интересуваме това ,което виждам дали естетически ми харесва или пък ме провокира, поражда мисли и емоции. Не казвам, че майсторлъкът не е важен. Но това е от "кухнята", това може да го оцени този, който разбира "кухнята" и "подправките". А публиката? Не искайте това от нея. Та като проста публика - не съм силно впечатлена, но заглавието определено е подходящо.
Хайде и аз да се обадя още веднъж... Щеше да е много по-въздействаща, да не кажа, направо страховита, ако Хари беше обърнал ситуацията... Същите настройки, само че замразявайки буса и размазвайки всичко останало. Техниката се наричан panning (а именно фокусиране и проследяване на движението, придава усет за скорост и динамика); не е никък лесна за усвояване, но резултатите винаги оправдават усилията.
Говорейки за придържане към реалността, понякога, реалността се постига единствено след обработка... За пример давам последната качена от мен снимка. Докато Човешкото око възприема светлина до 11 стопа (фотографски) разлика, камерата може да бъде вкарана при определени обстоятелства в максимум 7 и то след наистина тежко обработен HDR, който пък изобщо не е достоверен. Но, и "Слава Богу" (една от онези фрази, които остават необясними и необяснени... ) напоследък разработчиците на софтуер, все по-добре боравят с алгоритмите и контролират цветопредаването и светлината все по-добре, вече имаме един наистина работещ Lightroom. Който все повече ни доближава до онова време в което основно се е портретирало и единственият "инструмент" в ръцете на художника (фотографът) е била светлината...
За да мога да предам, това, което въдях аз с очите си, ми беше нужен инструмент, с който да го извадя от несъвършеният файл, записал все пак цялата информация от сцената.
А може би пък "объркването" идва от там, че фотоапаратът се възприема като инструмент за документиране на видяното. То в началото май така е било - в началото на миналия век с усъвършенстването на фотографската емулсия и началото на нейното по-широко използване е имало бум на портретните снимки.
Това което имах наум и знам, че се правеше от т.н. художници-фотографи е дорисуване на портретите чрез ретуширане, че и просто оцветяване ретушираха и прочие такива техники.
Но мен не ми се иска да правим ретроспекция на фотографията и стиловете в нея. По-скоро ми се иска да споделим нашето виждане за това какво очакваме от това изкуство и неговото практикуване. Аз например съм привърженик да стоим по близо да реалността и обработката да се използва само за компенсиране на недостатъците на оптиката която използваме.
Същото е и с цветовете, Светле... Въпрос на усещане, и ако добавянето, засилване или отнемане на цвят, не променя самата снимка, то махането на обекти от снимката е нещо, което променя действителността в пъти повече... Художник-фотограф? Практически е едно и също, освен ако не правиш паспортни снимки в полицията, на тях не им дреме, даже и да не са на фокус...
Photoghraphy (photo graphy)Lightpainting => Painting with Light
Приветствам колегата за дискусията Тук ще си позволя да цитирам Дмитрий Константинов ''Казано честно, няма "реалистично" отражение... Първо, то е отсечено в границите на правоъгълен или квадратен кадър. Второ, изборът на сюжет, ракурс, дълбочина на рязкост и цвят е крайно индивидуално. Трето, напълно възможни са манипулации - добавяне или отстраняване на отделни елементи (напр. клонки, листа и пр.). Но като цяло да, реалистично е. Фотографът е намерил създадената от Природата и Хаосът картина, и я е положил върху лист хартия."
"Изкуството се отнася към живота така, както виното към гроздето - и в двата случая вземат материал, но дават отгоре нещо такова, което не съществува в свойствата на материала. (Л.С. Выготский) "
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Да, определено е постигнато въздействието. И облаците са страхотни и този тунел определено си е струвал снимането.
Относно дискусията, аз предпочитам да гледам снимки на интересни места, обекти, хора, животни, растения, заради самите тях дори да няма абсолютно съвършенство на образа и съвършена светлина, цветове и т.н., да има именно първичното въздействие от обекта, който е сниман и ъгълът, от който е сниман, погледът. Когато има твърде много обработка, има риск зрителят някак да загуби доверие в това, което му се показва - истина ли е или не. Все пак фотографията би трябвало да има за цел да дава информация за действителността, не да я отнема.