Белла, бе някакъв мрачен ден,
В който гората за ласки
протяга безлистени клони.
В който дъждовните капки
безшумно напираха в мен,
А слънцето скрило се бе някъде горе...
Меланхолично... Даже с малко тъга
Навънка вали и в мене валеше...
В гората разхождах се аз сама ...
тоест не... със Дъжда
И татаникахме нашата песен...
И някой тогава обагри мъглата в лилаво,
И сякаш дочувах звън на китара
Всичко това ме стопли тука ... от ляво
Това е... Прощавай, че дълъг е отговорът на коментара.
Благодаря, Пепи! Нищо особено не е. Светле, възможно да се случи. Но първо трябва да се снабдя, с хубава акварелна хартия и боички, че хартията ми е по-зле в момента от блок N4 от 1989 година