Очите на Господ

----------------------------

Откъде се бе взел –

веселяк и добряга,

да скитори без цел,

белобрад и с тояга.

В малък китен квартал,

дето вятърът шета

(непослушен вандал)

с шумна банда хлапета.

И вървяха мълви...

За децата – вълшебник.

За жените – дервиш,

по света пътешестващ.

След бачкаторски ден,

до мъжете от блока,

крайно бе възмутен

от цената на тока.

И на всеки – другар,

с доверчива усмивка .

Ще играе на зар

с пет-шест местни бъбривци.

В огледалния свят

на очите му благи,

ще намериш и брат,

и свободен бродяга.

А в съседен градец,

на атласа излишен,

за опасен беглец

ще откриеш афиши:

„Че е луд не личи,

но тояжка си носи.

Има сини очи

и се мисли за Господ."

© Миглена Миткова