16 oct 2022, 14:32

Птици по никое време

768 2 8

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Птици по никое време

Понякога сънувам, че съм птица
и ме прегръща теменужен здрач.
А приливите звездни на щурците
пресича подранилият косач.

 

На хоризонта с тънък златен косъм
обточва се небесният илик
край слънцето – пламтяща капка восък.
Не ме будете, моля, в този миг!

 

Когато въздухът е с вкус на вишня,
разпукана от сладост, и тръпчив
и суетата е така излишна,
и знаеш, че си още много жив.

 

Щастлива съм единствено тогава –
ръцете ми загребват синева,
когато съм фотон, сълза и вятър,
наченат стих в безмерна тишина.

 

Летели сме – навярно в друго време,
и Бог е бил наивен пилигрим –
далеч преди да сме били родени
и безвъзвратно да се приземим.

 

Дали сме пеперуди във хербарий,
крилете ни забодоха ли с трън?
Повярвайте ми – има още ангели.
Летете, хора, даже и на сън! 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

* * *

Velina-22

Жътва

Velina-22

акрилни бои/платно

Лазарка 🇧🇬

М-М

"Лазарка" - рисунка. По вдъхновение от древните - мистични български обичаи!

Змейово либе / The beloved... 🇧🇬

М-М

Маслена живопис върху платно. Вдъхновена от древните български легенди за змейовото либе. Участва в ...