yotovava (Валентина Йотова)
2630 22207
16.10.2022 г., 14:32 ч.

Птици по никое време 

Картини » Компютърна графика
437 2 8

© Валентина Йотова Всички права запазени

Птици по никое време

Понякога сънувам, че съм птица
и ме прегръща теменужен здрач.
А приливите звездни на щурците
пресича подранилият косач.

 

На хоризонта с тънък златен косъм
обточва се небесният илик
край слънцето – пламтяща капка восък.
Не ме будете, моля, в този миг!

 

Когато въздухът е с вкус на вишня,
разпукана от сладост, и тръпчив
и суетата е така излишна,
и знаеш, че си още много жив.

 

Щастлива съм единствено тогава –
ръцете ми загребват синева,
когато съм фотон, сълза и вятър,
наченат стих в безмерна тишина.

 

Летели сме – навярно в друго време,
и Бог е бил наивен пилигрим –
далеч преди да сме били родени
и безвъзвратно да се приземим.

 

Дали сме пеперуди във хербарий,
крилете ни забодоха ли с трън?
Повярвайте ми – има още ангели.
Летете, хора, даже и на сън! 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??