*    *    *
Когато вече нямаш приятели,
когато имаш само познати,
се обръщаш ти самотнико,
мълчаливо говорейки си с тишината.

Заглеждаш се в сърцето и,
долавяш дъх отровен,
оковава тя сърцето ти
и те прави тъй виновен.

Пристъпваш плахо към земите и,
земи потънали в забрава,
приютили като тебе скитници,
губещи се безнадеждно сред това поле от плява.

Оставяш си живота там,
не плачеш и не търсиш избавление.
По добре да страдаш там,
отколкото да се преструваш сред бездушно съжаление.

щастлив намирайки опора,
макар сред плесен и мъгла.
Макар сред скитници от непознати хора,
намерил своя свят сред истинска тълпа.