* * *
* * *
Когато вече нямаш приятели,
когато имаш само познати,
се обръщаш ти самотнико,
мълчаливо говорейки си с тишината.
Заглеждаш се в сърцето и,
долавяш дъх отровен,
оковава тя сърцето ти
и те прави тъй виновен.
Пристъпваш плахо към земите и,
земи потънали в забрава,
приютили като тебе скитници,
губещи се безнадеждно сред това поле от плява.
Оставяш си живота там,
не плачеш и не търсиш избавление.
По добре да страдаш там,
отколкото да се преструваш сред бездушно съжаление.
щастлив намирайки опора,
макар сред плесен и мъгла.
Макар сред скитници от непознати хора,
намерил своя свят сред истинска тълпа.
© Лора All rights reserved.
