* * *
Когато вече нямаш приятели,
когато имаш само познати,
се обръщаш ти самотнико,
мълчаливо говорейки си с тишината.
Заглеждаш се в сърцето и,
долавяш дъх отровен,
оковава тя сърцето ти
и те прави тъй виновен.
Пристъпваш плахо към земите и,
земи потънали в забрава,
приютили като тебе скитници, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up