29 nov 2005, 23:49

* * *

  Poesía
1.2K 0 2


Чуваш ли мълчанието?
Тежките му стъпки в нощта?
То идва със желанието
да разруши последната ни красота!
Спри за миг и обърни се,
то е точно зад гърба!
За последно отърси се
и преварни мечтите си в съдба!
Чуваш ли как ти нашепва
тихо в ухото страха,
че желанието умира,
преди да се превърне в мечта?
Ах,погледни отчаянието
и го прикови с радост и красота,
не го оставяй в съзнанието
да разпръсне горчива тъга!
Спри и забрави болката!
Отмий поглед в моя сега,
оставяйки я без надеждата,
че ще бъдеш нейн до смъртта!

          2.05.05г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...