Nov 29, 2005, 11:49 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 2


Чуваш ли мълчанието?
Тежките му стъпки в нощта?
То идва със желанието
да разруши последната ни красота!
Спри за миг и обърни се,
то е точно зад гърба!
За последно отърси се
и преварни мечтите си в съдба!
Чуваш ли как ти нашепва
тихо в ухото страха,
че желанието умира,
преди да се превърне в мечта?
Ах,погледни отчаянието
и го прикови с радост и красота,
не го оставяй в съзнанието
да разпръсне горчива тъга!
Спри и забрави болката!
Отмий поглед в моя сега,
оставяйки я без надеждата,
че ще бъдеш нейн до смъртта!

          2.05.05г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рени Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...