Nov 29, 2005, 11:49 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 2


Чуваш ли мълчанието?
Тежките му стъпки в нощта?
То идва със желанието
да разруши последната ни красота!
Спри за миг и обърни се,
то е точно зад гърба!
За последно отърси се
и преварни мечтите си в съдба!
Чуваш ли как ти нашепва
тихо в ухото страха,
че желанието умира,
преди да се превърне в мечта?
Ах,погледни отчаянието
и го прикови с радост и красота,
не го оставяй в съзнанието
да разпръсне горчива тъга!
Спри и забрави болката!
Отмий поглед в моя сега,
оставяйки я без надеждата,
че ще бъдеш нейн до смъртта!

          2.05.05г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рени Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...