* * *
Ръцете ми са пипали вселени,
да погалят слънцето умеят,
събират две въздишки отделени,
но тебе да докоснат те не смеят.
Ти стресна ги, че линиите им ще скъсаш,
и няма никога да бъдат същите,
живота им във обич ще прахосаш
и от силните ще се превърнат в тъжните.
Не ги плаши, кажи им с нежност,
че ще печелят винаги двубоите,
и че няма да си идат безметежни,
щом ги събереш в едно със твоите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Вълчева Todos los derechos reservados
