25 мая 2015 г., 17:40

* * * 

  Поэзия » Другая
549 0 7

Ръцете ми са пипали вселени,

да погалят слънцето умеят,

събират две въздишки отделени, 

но тебе да докоснат  те  не смеят.

 

Ти стресна ги, че линиите им ще скъсаш,

и няма никога да бъдат същите,

живота им във обич ще прахосаш

и от силните ще се превърнат в тъжните.

 

Не ги плаши, кажи им с нежност,

че ще печелят винаги двубоите,

и че няма да си идат  безметежни,

щом ги събереш в едно със твоите.

© Радост Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??