* * *
Когато чакаш пак съня,
когато молиш се нощта,
да дойде и да те отведе,
пак там-при твоето момче.
При любовта тъй истинска и чиста,
която по-прилича на детинска,
която ти на яве я уби
и сега страдаш,но уви!
Не ще се върне тя при теб,
не ще го видиш пак отпред,
пред твоята врата да чака,
да дойдеш пак,макар и в мрака!
Но всичко свърши, ти успя!
Уби душата….А сега?!
Очакваш, молиш се, ридаеш
и искаш да почувстваш любовта,
искаш ти макар да знаеш,
че няма да възкръстне тя от пепелта!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
