* * *

_zLaTiTy` (Аззз)
19 8

19 dic 2005, 21:16

Poesía

750 1 3

Когато чакаш пак съня,

когато молиш се нощта,

да дойде и да те отведе,

пак там-при твоето момче.

При любовта тъй истинска и чиста,

която по-прилича на детинска,

която ти на яве я уби

и сега страдаш,но уви!

Не ще се върне тя при теб,

не ще го видиш пак отпред,

пред твоята врата да чака,

да дойдеш пак,макар и в мрака!

Но всичко свърши, ти успя!

Уби душата….А сега?!

Очакваш, молиш се, ридаеш

и искаш да почувстваш любовта,

искаш ти макар да знаеш,
че няма да възкръстне тя от пепелта!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.