25 ene 2006, 20:33

" " "

  Poesía
858 0 2

   " " "

Не мога да преборя самотата,
не мога да убия тишината в мен!
Разкъсват всяка моя мисъл,
погубват всеки следващ ден.
Не мога да усетя вече
смеха и ироничния ти глас.
Ти там си някъде,
но зная,
че няма да си тук,
Не пожела да ми повярваш,
или ти беше все едно.
Жени навярно има много,
с какво съм по-различна аз?

Дори не мога да убия тишината,
загнездила се толкова дълбоко
в очите ми и моето сърце!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...