" " "
" " "
Не мога да преборя самотата,
не мога да убия тишината в мен!
Разкъсват всяка моя мисъл,
погубват всеки следващ ден.
Не мога да усетя вече
смеха и ироничния ти глас.
Ти там си някъде,
но зная,
че няма да си тук,
Не пожела да ми повярваш,
или ти беше все едно.
Жени навярно има много,
с какво съм по-различна аз?
Дори не мога да убия тишината,
загнездила се толкова дълбоко
в очите ми и моето сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
