" " "
Не мога да преборя самотата,
не мога да убия тишината в мен!
Разкъсват всяка моя мисъл,
погубват всеки следващ ден.
Не мога да усетя вече
смеха и ироничния ти глас.
Ти там си някъде,
но зная,
че няма да си тук,
Не пожела да ми повярваш,
или ти беше все едно.
Жени навярно има много,
с какво съм по-различна аз?
Дори не мога да убия тишината,
загнездила се толкова дълбоко
в очите ми и моето сърце!
© Елена Бързева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
