* * *

27 dic 2005, 22:57

Poesía

776 0 1

Душата моя, клета
иска някой да я поразшета,
малко ред в хаоса да внесе,
за да може някак и тя да разбере
къде съм аз в тази бъркотия,
къде от страх и ужас все се крия.
Но търси тя сама
и гледа уж светло, а тъма,
и се блъска в неща
без форма и големина.
Опипва въздуха като сляпа,
ръцете напосоки мята ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas