30 dic 2005, 18:55

* * *

  Poesía
984 0 1

Вчера бях щастлива

и почувствах, че съм жива,

и пак ме изпълни плам,

и разбрах какво има там.

Всеки въпрос и съмнение

потънаха в забвение.

Всяка тежка мисъл и тъга

бяха заличени от една ръка.

Всяка болка и страдание

потънаха в морето от желание

душата ми с твойта да се слее

и слънцето пак да се засмее,

и светлина да ни озари

като че иска да ни подари

един едничък миг дори,

изпълнен с любов и мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споделената любов лекува всяка рана :о)) Браво много хуба стих :о)

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...