30 dic 2005, 18:55

* * *

  Poesía
982 0 1

Вчера бях щастлива

и почувствах, че съм жива,

и пак ме изпълни плам,

и разбрах какво има там.

Всеки въпрос и съмнение

потънаха в забвение.

Всяка тежка мисъл и тъга

бяха заличени от една ръка.

Всяка болка и страдание

потънаха в морето от желание

душата ми с твойта да се слее

и слънцето пак да се засмее,

и светлина да ни озари

като че иска да ни подари

един едничък миг дори,

изпълнен с любов и мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споделената любов лекува всяка рана :о)) Браво много хуба стих :о)

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...