Dec 30, 2005, 6:55 PM

* * *

  Poetry
981 0 1

Вчера бях щастлива

и почувствах, че съм жива,

и пак ме изпълни плам,

и разбрах какво има там.

Всеки въпрос и съмнение

потънаха в забвение.

Всяка тежка мисъл и тъга

бяха заличени от една ръка.

Всяка болка и страдание

потънаха в морето от желание

душата ми с твойта да се слее

и слънцето пак да се засмее,

и светлина да ни озари

като че иска да ни подари

един едничък миг дори,

изпълнен с любов и мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделената любов лекува всяка рана :о)) Браво много хуба стих :о)

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...