Вчера бях щастлива
и почувствах, че съм жива,
и пак ме изпълни плам,
и разбрах какво има там.
Всеки въпрос и съмнение
потънаха в забвение.
Всяка тежка мисъл и тъга
бяха заличени от една ръка.
Всяка болка и страдание
потънаха в морето от желание
душата ми с твойта да се слее
и слънцето пак да се засмее,
и светлина да ни озари
като че иска да ни подари
един едничък миг дори,
изпълнен с любов и мечти.
© Петя All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
