30.12.2005 г., 18:55

* * *

979 0 1

Вчера бях щастлива

и почувствах, че съм жива,

и пак ме изпълни плам,

и разбрах какво има там.

Всеки въпрос и съмнение

потънаха в забвение.

Всяка тежка мисъл и тъга

бяха заличени от една ръка.

Всяка болка и страдание

потънаха в морето от желание

душата ми с твойта да се слее

и слънцето пак да се засмее,

и светлина да ни озари

като че иска да ни подари

един едничък миг дори,

изпълнен с любов и мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделената любов лекува всяка рана :о)) Браво много хуба стих :о)

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...