17 feb 2006, 14:30

* * *

  Poesía
868 0 1


В началото с целувки
ме обсипваше.
В началото
леко по леко те обиквах.
В началото
бяха само думи сладки,
но дните бяха
прекалено кратки.
Бавно минаваха минутите,
започнах да усещам секундите.
Всичко отминаваше бавно,
страшното с нашта раздяла дойде,
не бях се чуствала по – зле.
Сега от мене мече няма нищо,
ти взе със тебе всичко.
Ти не разбра колко
много значиш за мен.
Ти ме накара
да се плаша от любовта.
Но чуй какво ще ти кажа сега:
Дано друга да обичаш,
до болка да я обичаш,
а тя силно да те мрази,
до смърт да те мрази.
Както аз до болкате обичах,
както аз сега до смърт те мразя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...